14.03.2009 г., 13:29

Последна среща

1.3K 0 1
1 мин за четене

В кафенето. Аз и ти стоим, пиейки любимия ни горещ шоколад. Ти ми се беше обадил, защото искаше да поговорим. Не се бяхме виждали от 2 месеца след като се бяхме разделили. Държим се, сякаш нищо не се е случило, но си... различен. Поглеждайки в очите ти, намирам нещо, което не съм виждала досега. Хм... май е тъга.
   След дълъг разговор ти се престраши и призна. Каза ми, че искаш да сме отново заедно.
   Бях объркана, още повече след всичко, което се бе случило.
- Не мислиш ли, че вече е прекалено късно? А и думите ми за теб не значеха нищо.   Защо сега аз да вярвам на твоите?
   Не намираш начин, по който да ме убедиш в чувствата си.
Когато давах всичко за теб ти си играеше с моите, а сега, когато съм единственото, от което се нуждаеш, усещаш болката, която аз изпитвах, виждайки, че не си изцяло мой. Стоиш пред мен, гледайки ме в очите и ме питаш дали мисля още за теб, дали ми липсваш и дали все още имам чувства към теб. Замислям се... дали да ти отговоря "Не", с което да те излъжа или казвайки истината да призная слабостта си. Отговарям с "Не". Това е. Надеждата в очите ти угасна. Тази в моите... също. Болката ме пронизва, но тя е нищожна пред тази, която ти ми причини докато бяхме заедно... Докато те обичах, а ти освен с мен беше с много други. Тръгваш. Виждам в очите ти скръб. А моето лице е безмилостно и не показва и капка жал. Вървиш по улицата. С всяка твоя крачка мракът те поглъщаше, а аз гледах и болката ме убиваше. Сълзите в очите ми започнаха да падат една след друга но... аз просто нямах сили да ги спра. Това бе последната ни среща. Последния път, в който видях очите ти, а те бяха пълни със сълзи, последния път, в който погледнах устните ти и исках да ги целуна така като го правех всеки път, но не и този, последния миг, в който имах възможност да се сгуша в прегръдките ти и да усетя, че времето спира. Всичко това изчезна и с последната ти крачка, която видях, преди мракът да те погълне изцяло.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...