26.04.2008 г., 7:49 ч.

Последната нота 

  Проза » Други
1357 0 7
1 мин за четене

Пръстите ми изкривяват се в клавишите. Окапа в безгласност и последната нота. А трябваше да съживя пепелта, опитвайки се да я задържа във шепите си. Всичко, което е нематерия толкова силно ме съблазняваше през годините... и плътта тълкувах със собствена душевност... Сега? Сега стъпвам по капки от виновност, с премрежен поглед. С надеждата, че поне една от тях ще се окаже сълза от разкаяние.

Мрежи от безпътие оплели са писъците. Опитвам да ги изтръгна от бурите, да им придам плътност и цвят, а се отскубва само хлипане...

 

 

Очите ти... очите ти са спомена за минал живот. Бризът, разпиляващ косите ми, когато изгарям на кладата, с поглед, събрал цялото щастие... Гордея се с благородството, скрито в юмруците ти. Същите тези ръце, които ме покръстиха.

Прегърни ме. Прегърни ме с онова желание в очите, което ражда пърхане на пеперудени крила. И звънкият ми смях се разлива в безтишието. Зърна от самодивска песен полепят по гърдите ми и осъмвам между редовете на двустишие...

Колко венци от коприва трябваше да попарят косите ми, за да разкопчееш дръзкото си начало? И да забележиш прикритите пориви, сякаш слезли от рая, за да намерят подслон в битието ми. Делничното. И да го превърнат в ехо от счупване на малки стъкълца...

През едно от тях пречупих усмивките си. С тях родих росата в утрините. И я запаметих в усещането от устните ти...

 

 

Днес роса се стича по страните ми. И мокри пръстите. Пръстите – слети с клавишите, тръпчивата сладост от спомена. Облагородени са писъците, с плътността на онзи поглед, който ми обещава обичане... А последната нота – огнено дишане.

© Ралица Стоева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Пак съм тук...
    да послушам...

  • Днес роса се стича по страните ми. И мокри пръстите.
    Уникално описан плач!!!
  • ... не е Лист... вече не... чета те отново и усещането е друго...
  • омагьоса ме!
  • Много тъжен танц на думите.
  • Так ми звучи Лист!
    "Вариации BACH" - ако не се лъжа...
    или каквото там...
    Наслаждавам ти се!
  • Последната нота от всяко силно преживяване е една малка смърт... След преодоляването и остават спомените.
    Поздрав, Рали!
Предложения
: ??:??