Plevel (Силвия Илиева) 2 март 2018 г., 18:45  

Последното писмо до баща ми 

446 19 24

   

   Изсънувах те. Във всякакви откачени варианти. Ти си химера. Утопия. Планета, на която няма живот.Ти си някакъв... има те там някъде, но какъв си точно, кой си? Не знам. Вече се страхувам и да разбера. Преди се обвинявах, пишех ти писма и ги пусках в произволни пощенски кутии. Празнувах ти рождените дни. Самолинчувах се, после те мразех, ненавиждах те. Исках да наема някой да те гръмне. Днес сякаш се примирявам. Но не защото се идентифицирах в твоето безразличие. Разбрах че си бил един осеменител – развъждащ пагубно омраза към самият теб. Тя те разяжда, разяжда и мен и ме пълни с гняв. Преди да заспиш е най-трудно, нали? Съвестта е като тежка пиянска нощ. Искаш да гледаш нагоре и тавана да не се върти? Искаш да се отпуснеш и да заспиш? Но не можеш. Безброй ръце се спускат от лампата и те душат. Ще повърнеш. Съвестта не спи. Тя се върти. Като земята. Не си мисли, че ще забрави за теб, нито за мен.Тя гризе. Истината се сбръчква, започва да се изкривява, да гледа кривогледо и да се мята като риба на сухо. Ставаш животно, човек без идентичност. Така както аз не открих своята идентичност в теб – никога. Не успях да се припозная в очите ти, да видя нещо топло в тях. Ежеминутно умирах и там в смъртта си със зъби се борех да остана човек, да не полудея, да се опомня, да бъда честна. Чувствал ли си се някога прикован на инвалиден стол? Да, в страхотно физическо състояние съм, но ти изряза смислената част от мен – сърцето. Някой срещал ли се е със съдов хирург скоро? Такъв хладнокръвен и  безразличен. Като теб.  Аз не! Макар, че преди съм искала. Да така е. Вероятно разочарованието щеше да е адски болезнено, но кажи ми има ли нещо по-лошо от безразличието? Едно дете на четири...него ли  мразиш? Не отговорих ли на твоите очаквания? Или беше прекалено заслепен и зает да създаваш новото си семейство – с още две деца, които ти натовари със своята омраза. Дори сега, когато имам дете ми е сложно да намеря някакъв правдив и читав отговор. Да се смиря? Да погледна над нещата...опитвам!

Опитвам се да те оправдая по дяволите! Помогни ми, кажи ми как си искал да избягаш далече. Някъде на Запад от миризмата на мухъл, евтини манджи и мизерия. Кажи ми, че любовта ти  се е превърнала в омраза, която си проектирал и върху децата ѝ. Излъжи ме, че не си можел да я контролираш, нито новата ти изгора, която е поставяла условията си. Обясни ми, как не сме се вписвали в новите ти планове, моля те. Искам да ми кажеш нещо – една смислена причина, заради която не ме потърси трийсет години. От всички тези мои емоции ли те е страх? Знаеш ли, дори не знам как да се обръщам към теб. С гумичка по детски ни изтри. Не го вярвах,  боготворях те. Лъжех брат ми, че "другата" година, ще се върнеш и той ми вярваше. Бях повтаряла тази лъжа толкова пъти, че накрая и аз повярвах на нея. Когато бях в 4 – ти клас, 1994–та година помниш ли? Стоях пред новият ти адрес, в новият ти град. Попитах за теб пред сградата, а те поискаха да се представя. Спомням си, сякаш беше вчера, колко гордо и високо заявих: "Аз съм му дъщеря и се казвам Силвия." Ха ха! Изстрел в слепоочието. Бум! "Имам и по-малък брат. Казва се Владимир." Бум! Хората се спогледаха. "Нещо се бъркаш момиченце, този човек има само една по-малка дъщеря." Убеждавах ги , че не е така, а те ме гледаха сякаш бяха видяли мръсните ти гащи. Най-накрая ми повярваха. И какво от това? Не ми олекна. Току-що бях разбрала, че за теб никога не съм съществувала и онзи дефицит от красиви спомени са били плод на въображението ми.

Не успях да изживея детството си и завинаги останах дете. Детето, което те очакваше. Само да ме попиташ: "Как си? Какъв сезон е душата ти?" Само да докоснеш с върха на пръстите ръката ми...Имаш ли поне бегла представа, колко ми струваше твоят "нов живот" или по-скоро твоето безразличие? Когато някой ме попиташе къде е баща ти, защо не те търси, все едно ми ръчкаше в раната. Сякаш можех да знам? Исках да ти се харесам, исках да съм специална за теб...Ха ха ха. Бях закъсняла. Някоя друга се беше вмъкнала в гнездото ни и сякаш беше изкълвала всичко човешко в очите ти. Ловко беше избродирала пелена за съвестта ти, като ти роди чисто нови деца. Като стара дреха ти ни запрати в миналото си и надяна новата си риза. Приглади се доволно по брадата, хвана под мишница новото си семейство и никога не се обърна назад. Ние не съществуваме. Като от папките на ЦРУ – запечатани и строго засекретени. Колко удобно. Можеш да спиш спокойно, сметката ти е платена. Брат ми те изплака, а майка ми все още те чака. Знаеш ли какво, твоето бягство беше като лавина, след която благодарение на чудо успяхме да се изправим и да оценим живота си, но през цялото това време – твоята руса глава и сини очи бяха там някъде на пиадестал, в далечината на спомените ми. Стараех се да бъда желаната дъщеря, а вътре в многоточията на психиката всичко беше изкривено и смачкано. Няма да изпадам в детайли, как се справихме. Ако приличам на теб, имаш богата фантазия, можеш да си го представиш. Но скъпи ми Осеменителю, не само че не мога да те разбера, аз изгубих желание да се припозная в теб. Не искам вече да знам кой си. Дали си онази красива химера, която градих през тези години, или по-скоро едно безчуствено същество — лишено от здрав разум. Не ме интересува дали съжаляваш за постъпката си. Ти си човекът който ме е създал. Благодаря. Нямам представа какъв си, или как изглеждаш след трийсет години, и прости ми за глупостта, ала все още се оглеждам в очите на хората. И съм убедена че ако те срещна, ще те разпозная, но не така както дъщеря се радва да срещне баща си, а така както младата жена разбира, че вече не е болна. Прощавай и ти. Това е последното ми писмо за теб  и спирам да те чакам. Бъди щастлив! 

С подпис: дъщеря ти.

 

 

 

 

Благодаря на всеки един, който се спря и сподели!

 

© Силвия Илиева Всички права запазени

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Plevel (Силвия Илиева) го направих. Казват че, писането е и вълшебстване, в този случай е цяр. Съзряването за някои отговори идва с времето, идва с желанието да ги приемем и да живеем спокойно с тях, а истинската прошка е двустранна и почувствана. Хората имат различна степен на чувствителност, но всички си приличаме по едно - не сме вечни и затова му желая да изживее живота си в мир със себе си, защото предполагам че не му е било лесно да се крие толкова години. Няма от какво вече. Дано да го разбере. И. Колева, Мими, Ани, Иржи
    от сърце Ви благодаря, за топлите думи и подкрепата! Ще затворя темата и ще продължа напред с чиста съвест. Имам идея да напиша и хумористични разкази . Живота преди всичко е хубав, а аз съм селектиран вид Плевел ! Сърдечни благодарности на всички!
  • Plevel (Силвия Илиева) В никакъв случай не искам да го наказва, единственото ми желание бе да го освободя от себе си, да се освободи и той( ако стигне това писмо до него, защото нямам негови координати). Да се освободя от болката.
    Не бях сигурна дали ще понеса коментарите, затова в началото ги заключих. Веднага след това получих искрено писмо, от една топла жена, която ме посъветва да ги отключа. Радвам се, че я послушах и срещнах толкова човещина, майчина топлина, мъдри послания и разбиране. Деликатните Ви души, нито веднъж не ме накараха да съжаля, че освободих болката си и я закачих на показ, с надеждата да стигне до своя получател. Аз съм щастлив човек, но и да не бях, щях да намеря начин да бъда. Неизказаното е събирано с години писала съм писмото година и половина, финала е поставен на 2-ри март и се стараех доколкото ми беше възможно да овладея емоцията, но и да стигне до Него в автентичния си и искрен вид. Духът от бутилката излезе и тепърва ще се разбере дали ще даде резултат, но най-важното
  • Иржи (Ирина Филипова) Прошката....Ще започна с нея..Тя е като рана-зараства,болката преминава,но остава белег,който цял живот ни напомня,или загрозява!Когато дадеш на човек прошка,значи вече е толкова чужд,че сякаш даваш подаяние...Стореното от близък човек се помни от потърпевшите до края ,даже и да му простят,защото той е станал вече чужд за тях...Абе ,много индивидуално стои този въпрос и всеки решава сам,защото има малки грешки,има фатални ,които объркват съдбата на другия...Най-непростимо е да ограбиш дете!И каква компенсация ще получи това дете,като даде прошка?Удоволетворението е за виновния,да не го "мъчи съвестта",да си отиде от света "праведен" и спокоен....Ти,Силве,си изляла цялата болка и преживяна мъка,прави ти чест да я споделиш публично,явно е преболяло ,а и толкова себеподобни виждаш!Жесток свят,щом съществуват такива проблеми...Но...има Господ,който раздава правосъдие-рано или късно!!На теб е дал достатъчно сили да оцелееш и запазиш душата си...Браво!!
  • Мирослава.1 (Мима Иванова) Какво повече да кажа след всички коментари преди моя? Прекрасно изразени емоции. Разбирам те, аз също съм живяла с много болка в душата години наред (наистина от по-различно естество - но нали болката за всеки е различна, дори да е породена от подобни ситуации). Може би само това - всяко страдание ни кара да изкачваме стъпала - към себе си, към съпричастност и разбиране на хората около нас. Да трансформираме болката в съзидание. Поздравления за изящния изказ! Желая ти успех в пътя!
  • Anita765 (Ани Монева) Знаеш ли, Силве, човек има способността да забравя лошото, но няма способността губейки надеждата да остане себе си. Безнадеждността винаги изкарва на повърхността другата, тъмната ни същност, защото не умеем да губим, но умеем да захвърляме и загърбваме много неща, както и мазохистично да разпалваме болките си.
    Животът е многолик и никой не знае как ще се стече от днес нататък.
    А кръвта вода не става...
  • LiaNik (И.К.) Прочетох го още когато го публикува,но беше забранила коментарите. Уважавам смелостта да покажеш чувствата си, както и това,че всеки има право да щади личността си. Скъпа Силвия от живота си осъзнах това,че болката не може да бъде разбрана, трябва да бъде изживяна. Ако си претърпял същият проблем подобно на другите, дори и да си различен по характер,виждаш нещата, осъзнаваш красотата им, приемаш ги.Ти не си този баща.По прекрасна си и по-добра,човечна и надарена с прозрението да виждаш и усещаш най-ценното у другите. Не е нужно да прощаваш, прости на себе си. Превърнала си се в една безценна личност, станала си най-доброто, което можеш да си пожелаеш.И то не е благодарение на това, че някой не те е оценил и осъзнал какво богатство е създал.Изхвърли съжаленията, съмненията си - те никога не са били пречка за живота ти.Загубата е за друг.Поздрави от мен.Текстът ти ме плени с емоционалността на чисто личностното изживяване.Гласувам с двете си ръце за текстове изпълнени с такава искреност.
  • Plevel (Силвия Илиева) Нямате представа колко много ме трогнахте всички. Благодаря на всеки един от Вас, че остави и сподели най- съкровени и човешки думи. 💜... Четох всичко много внимателно и съм Ви изключително благодарна. Сиси, Гавраил, Димитър, Стойчо, Роси, Георги, Ани,
    Кети, Павлина, Многоцветна, Вал, Ивалина, Исмаил, дълбоко и изключително съм благодарна, че се включихте! Благодаря от цялото си сърце! Прегръщам Ви! 💜
    На всички Ви желая здраве и любов!
  • Plamen-Ognqnov (Исмаил Али) Все пак сте имали някаква надеждица, че може и да се върне при вас, а нашият си замина безвъзвратно и завинаги! Нямахме желание за живот! Не проклинай баща си, Силве, ще съжаляваш! Той ви е създал! Имаш дар-слово и се възхищавам когато те чета, но в случая не те подкрепям!
  • Diskordia (Ивалина Петкова) Трудностите по пътя ни правят такива, каквито сме! Когато ти стане непосилно тъжно на душата си кажи че едва ли щеше да си добър пиасател без болката от старите рани.
  • valiordanov (Валентин Йорданов) Страх ме е да почна да те чета. Ти ме задушаваш. Толкова си добра, че сетивата ми не те разбират, а те чувстват и те усещат. Горд съм, че си част от моите приятели и ти се радвам на таланта. Пиши!!!! Ти имаш какво да кажеш на този свят, потънал в летаргия и нека думите ти бодат и разраняват застиналите души. Прекрасница!!!!
  • rainbow- (Многоцветна) Болката, с която е написано писмото се стовари със сила и върху мен. Силно ми въздейства. Адмирации за това, че все пак намери сили да простиш и да пожелаеш щастие но този, който за толкова години не се е поинтересувал от теб.
  • 670301 (Павлина Гатева) Написано е на върха на едни много бурни емоции. Страшно е, ако са горели с години.
  • Katriona (Кети Рашева) Изчетох много внимателно. Да ти казвам, че пишеш хубаво, е вече банално... по-скоро бих казала, че имаш таланта да развълнуваш читателя, да го разтърсиш и да го заковеш пред екрана!
  • Anabell (Ан Анабел) Знаеш ли как простих аз? Той беше заминал на почивка, нямаше никаква дейност във ФБ и аз изведнъж много се уплаших. Помня, че дори се разплаках, защото много се страхувах да не би да е станало най-лошото и аз да не мога вече да му кажа, че му прощавам и го обичам. И всичко това стана за минути... чувството от твоето писмо напълно идентично с моето и другото... страхът, че няма да мога да му дам исканата прошка. Когато се върна от почивка му казах. Казах му, че го обичам и му прощавам. Номерът, Силве, е да не бъдеш това, според това което е той, а да бъдеш това, което си си ти. Ако ти си любов и светлина... Просто бъди себе си, защото някой ден може да съжаляваш и да нямаш друга възможност. Но... това с прошката става по неведоми, магични пътища... не, когато ти си решил, че искаш. При мен така стана. Извинявай за дългия коментар. Хубаво писмо си му написала.
  • генек (Георги Коновски) Силно, романтично и реалистично едновременно, богат речник, умение да вълнува...
  • Eia (Росица Танчева) Вълнуващо, замислящо, болезнено...
  • Ranrozar (Стойчо Станев) Представям си две деца,които очакват безкрайно една топла бащинска ласка,която до болка им липсва...
    Друго не мога да си представя.
    Силвия,моите сърдечни разбирания!😘
  • thedac (Димитър Драганов) Силна изповед, родена изпод силното перо на човек, надмогнал болката!
  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов) Силвия,това не е само изразена болка,а и равносметка на едно отишло си детство под сянката на човек който така силно е наранил една надежда.Казват когато изкажеш болката си ти става по леко.Така е!Но белезите в душата?Те завинаги остават.
    Но с приятели до теб винаги е по-леко.Надявам се че ти ме приемаш като един от тях!
  • sisita60 (Сиси Сиси) Много тъжно, болезнено. Докосна ме. Понякога ни се налага да съзреем малко по бързо ,преживявайки мъка която не ти дава да дишаш. Прости му, аз го направих и сега дишам спокойно. Прегръдка.
  • Plevel (Силвия Илиева) Благодаря ти, Младен! Подкрепата ти значи много за мен!

    Приятели, благодаря на всеки един поотделно, че поставихте в любими. Хубава вечер на всички, прегръщам Ви!
  • vega666 (Младен Мисана) Открито, или дори кърваво, писмо до един родител, изоставил двете си деца, когато са били съвсем мънички. Ако има съвест все още, тя ще е неговото наказание тук - на Земята. Съпричастен съм към голямата ти болка, Силвия.
  • Plevel (Силвия Илиева) Благодаря ти, Марианче че сподели! Прегръщам те! Дано, утре е велик празник, приятна и топла вечер!

    https://youtu.be/gA_cb6EXQXU
  • brinne (Мариана Бусарова) О, Силвия, много болезнено. Припознавам се до някъде в чувствата ти. Ясно защо - аз познавах баща си външно, но защо ли?
    Дано наистина да си се излекувала от очакването.
    Аз отдавна го направих. Прегръдка.

© 2003-2018, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.