2.03.2018 г., 18:45 ч.  

Последното писмо до баща ми 

1016 21 23
5 мин за четене

© Силвия Илиева Всички права запазени

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Plevel (Силвия Илиева)
    го направих. Казват че, писането е и вълшебстване, в този случай е цяр. Съзряването за някои отговори идва с времето, идва с желанието да ги приемем и да живеем спокойно с тях, а истинската прошка е двустранна и почувствана. Хората имат различна степен на чувствителност, но всички си приличаме по едно - не сме вечни и затова му желая да изживее живота си в мир със себе си, защото предполагам че не му е било лесно да се крие толкова години. Няма от какво вече. Дано да го разбере. И. Колева, Мими, Ани, Иржи
    от сърце Ви благодаря, за топлите думи и подкрепата! Ще затворя темата и ще продължа напред с чиста съвест. Имам идея да напиша и хумористични разкази . Живота преди всичко е хубав, а аз съм селектиран вид Плевел ! Сърдечни благодарности на всички!
  • Plevel (Силвия Илиева)
    В никакъв случай не искам да го наказва, единственото ми желание бе да го освободя от себе си, да се освободи и той( ако стигне това писмо до него, защото нямам негови координати). Да се освободя от болката.
    Не бях сигурна дали ще понеса коментарите, затова в началото ги заключих. Веднага след това получих искрено писмо, от една топла жена, която ме посъветва да ги отключа. Радвам се, че я послушах и срещнах толкова човещина, майчина топлина, мъдри послания и разбиране. Деликатните Ви души, нито веднъж не ме накараха да съжаля, че освободих болката си и я закачих на показ, с надеждата да стигне до своя получател. Аз съм щастлив човек, но и да не бях, щях да намеря начин да бъда. Неизказаното е събирано с години писала съм писмото година и половина, финала е поставен на 2-ри март и се стараех доколкото ми беше възможно да овладея емоцията, но и да стигне до Него в автентичния си и искрен вид. Духът от бутилката излезе и тепърва ще се разбере дали ще даде резултат, но най-важното
  • Иржи (Ирина Филипова)
    Прошката....Ще започна с нея..Тя е като рана-зараства,болката преминава,но остава белег,който цял живот ни напомня,или загрозява!Когато дадеш на човек прошка,значи вече е толкова чужд,че сякаш даваш подаяние...Стореното от близък човек се помни от потърпевшите до края ,даже и да му простят,защото той е станал вече чужд за тях...Абе ,много индивидуално стои този въпрос и всеки решава сам,защото има малки грешки,има фатални ,които объркват съдбата на другия...Най-непростимо е да ограбиш дете!И каква компенсация ще получи това дете,като даде прошка?Удоволетворението е за виновния,да не го "мъчи съвестта",да си отиде от света "праведен" и спокоен....Ти,Силве,си изляла цялата болка и преживяна мъка,прави ти чест да я споделиш публично,явно е преболяло ,а и толкова себеподобни виждаш!Жесток свят,щом съществуват такива проблеми...Но...има Господ,който раздава правосъдие-рано или късно!!На теб е дал достатъчно сили да оцелееш и запазиш душата си...Браво!!
  • Мирослава.1 (Мима Иванова)
    Какво повече да кажа след всички коментари преди моя? Прекрасно изразени емоции. Разбирам те, аз също съм живяла с много болка в душата години наред (наистина от по-различно естество - но нали болката за всеки е различна, дори да е породена от подобни ситуации). Може би само това - всяко страдание ни кара да изкачваме стъпала - към себе си, към съпричастност и разбиране на хората около нас. Да трансформираме болката в съзидание. Поздравления за изящния изказ! Желая ти успех в пътя!
  • Anita765 (Ани Монева)
    Знаеш ли, Силве, човек има способността да забравя лошото, но няма способността губейки надеждата да остане себе си. Безнадеждността винаги изкарва на повърхността другата, тъмната ни същност, защото не умеем да губим, но умеем да захвърляме и загърбваме много неща, както и мазохистично да разпалваме болките си.
    Животът е многолик и никой не знае как ще се стече от днес нататък.
    А кръвта вода не става...
  • LiaNik (И.К.)
    Прочетох го още когато го публикува,но беше забранила коментарите. Уважавам смелостта да покажеш чувствата си, както и това,че всеки има право да щади личността си. Скъпа Силвия от живота си осъзнах това,че болката не може да бъде разбрана, трябва да бъде изживяна. Ако си претърпял същият проблем подобно на другите, дори и да си различен по характер,виждаш нещата, осъзнаваш красотата им, приемаш ги.Ти не си този баща.По прекрасна си и по-добра,човечна и надарена с прозрението да виждаш и усещаш най-ценното у другите. Не е нужно да прощаваш, прости на себе си. Превърнала си се в една безценна личност, станала си най-доброто, което можеш да си пожелаеш.И то не е благодарение на това, че някой не те е оценил и осъзнал какво богатство е създал.Изхвърли съжаленията, съмненията си - те никога не са били пречка за живота ти.Загубата е за друг.Поздрави от мен.Текстът ти ме плени с емоционалността на чисто личностното изживяване.Гласувам с двете си ръце за текстове изпълнени с такава искреност.
  • Plevel (Силвия Илиева)
    Нямате представа колко много ме трогнахте всички. Благодаря на всеки един от Вас, че остави и сподели най- съкровени и човешки думи. 💜... Четох всичко много внимателно и съм Ви изключително благодарна. Сиси, Гавраил, Димитър, Стойчо, Роси, Георги, Ани,
    Кети, Павлина, Многоцветна, Вал, Ивалина, Исмаил, дълбоко и изключително съм благодарна, че се включихте! Благодаря от цялото си сърце! Прегръщам Ви! 💜
    На всички Ви желая здраве и любов!
  • Plamen-Ognqnov (Исмаил Али)
    Все пак сте имали някаква надеждица, че може и да се върне при вас, а нашият си замина безвъзвратно и завинаги! Нямахме желание за живот! Не проклинай баща си, Силве, ще съжаляваш! Той ви е създал! Имаш дар-слово и се възхищавам когато те чета, но в случая не те подкрепям!
  • Diskordia (Ивалина Петкова)
    Трудностите по пътя ни правят такива, каквито сме! Когато ти стане непосилно тъжно на душата си кажи че едва ли щеше да си добър пиасател без болката от старите рани.
  • valiordanov (Валентин Йорданов)
    Страх ме е да почна да те чета. Ти ме задушаваш. Толкова си добра, че сетивата ми не те разбират, а те чувстват и те усещат. Горд съм, че си част от моите приятели и ти се радвам на таланта. Пиши!!!! Ти имаш какво да кажеш на този свят, потънал в летаргия и нека думите ти бодат и разраняват застиналите души. Прекрасница!!!!
  • rainbow- (Многоцветна)
    Болката, с която е написано писмото се стовари със сила и върху мен. Силно ми въздейства. Адмирации за това, че все пак намери сили да простиш и да пожелаеш щастие но този, който за толкова години не се е поинтересувал от теб.
  • 670301 (Павлина Гатева)
    Написано е на върха на едни много бурни емоции. Страшно е, ако са горели с години.
  • Katriona (Кети Рашева)
    Изчетох много внимателно. Да ти казвам, че пишеш хубаво, е вече банално... по-скоро бих казала, че имаш таланта да развълнуваш читателя, да го разтърсиш и да го заковеш пред екрана!
  • генек (Георги Коновски)
    Силно, романтично и реалистично едновременно, богат речник, умение да вълнува...
  • Eia (Росица Танчева)
    Вълнуващо, замислящо, болезнено...
  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Представям си две деца,които очакват безкрайно една топла бащинска ласка,която до болка им липсва...
    Друго не мога да си представя.
    Силвия,моите сърдечни разбирания!😘
  • thedac (Димитър Драганов)
    Силна изповед, родена изпод силното перо на човек, надмогнал болката!
  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Силвия,това не е само изразена болка,а и равносметка на едно отишло си детство под сянката на човек който така силно е наранил една надежда.Казват когато изкажеш болката си ти става по леко.Така е!Но белезите в душата?Те завинаги остават.
    Но с приятели до теб винаги е по-леко.Надявам се че ти ме приемаш като един от тях!
  • sisita60 (Сиси Сиси)
    Много тъжно, болезнено. Докосна ме. Понякога ни се налага да съзреем малко по бързо ,преживявайки мъка която не ти дава да дишаш. Прости му, аз го направих и сега дишам спокойно. Прегръдка.
  • Plevel (Силвия Илиева)
    Благодаря ти, Младен! Подкрепата ти значи много за мен!

    Приятели, благодаря на всеки един поотделно, че поставихте в любими. Хубава вечер на всички, прегръщам Ви!
  • vega666 (Младен Мисана)
    Открито, или дори кърваво, писмо до един родител, изоставил двете си деца, когато са били съвсем мънички. Ако има съвест все още, тя ще е неговото наказание тук - на Земята. Съпричастен съм към голямата ти болка, Силвия.
  • Plevel (Силвия Илиева)
    Благодаря ти, Марианче че сподели! Прегръщам те! Дано, утре е велик празник, приятна и топла вечер!

    https://youtu.be/gA_cb6EXQXU
  • brinne (Мариана Бусарова)
    О, Силвия, много болезнено. Припознавам се до някъде в чувствата ти. Ясно защо - аз познавах баща си външно, но защо ли?
    Дано наистина да си се излекувала от очакването.
    Аз отдавна го направих. Прегръдка.

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.