6.03.2007 г., 2:16

Поток от спомени

1.5K 0 4
1 мин за четене
В стаята е светло. Сините пердета спират лъчите на мартенското слънце. Чува се тиха, успокояваща
музика от тонколоните на компютъра.
  Седя тихо на стола и държа навлажнена салфетка. Очите ми са зачервени, а сърцето ми тупти стремглаво.
Гледам колието, което той ми подари. Колието, с което никога не се бях разделяла. Не, не го гледах в отражението
на огледалото... Стоеше пред мен, на бюрото. За първи път от самото начало го бях махнала. Колко странно изглеждаше
там... не на врата ми. И пак една сълза се стече по бузата ми.
  С всяко мигане, всеки миг със спомени от прекараните моменти, слълзите се лееха по-бързо и по-бързо.
  Той ме гледа влюбено, зарива пръсти в косите ми...
Проронвам сълза...
  Виждам очите му, по-дълбоки от океана, по-сини от небето, по-красиви от божествените...
Проронвам сълза...
  Усещам устните му върху своите. Изпълва ме любов.
Проронвам сълза...
  Грее слънце, разхождаме се прегърнати в парка...
Проронвам сълза
  Минаваме покрай онзи паметник, от който се открива гледка към езерото. Пълнолуние е. Той обгръща кръста ми, притиска ме
към себе си и ме целува...
Проронвам сълза...
  Усмихва се.
Пронизва ме остра болка...
  Стоя в стаята си, превъртайки най-красивите си мигове. Най-красивите, изживяни някога. Тихо ридая по изгубената си любов.
Погледът му ме преследва. Усещам го до себе си. Чувам гласа му, аромата му е просмукан в съзнанието ми.
  Там... Пред паметника пак седим. И луната пак е същата. Чувам двете бленувани думи "Обичам те".
Ах, таз' сълза как пари...
  Защо това не е реалност и сега? Нима това е краят?...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ем Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да.. моментите, които ти се струва, че никога няма да се върнат... и които никога не се забравят
  • Оцени го
  • Наистина е много хубаво. Личи си, че е написано с много чувства, дано за този за когото е писано го оцени много повече от всички други!
  • много е тъжно и същевременно е прекрасно даже очите ми се насълзиха,
    ти определено можеш да пишеш с чувство

Избор на редактора

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...