Поучителни фрагменти
Холивуд пасти да яде
Две млади, закръглени майки в широки дрехи бутат количките с бебетата си по време на всекидневната разходка. За тях се залепят три ромки, от тези които вървят по улиците и си предлагат услугите да развалят магии срещу заплащане. Но понеже майките не ги отразяват, те тръгват след тях и едната им подмята: „ Ууу, ма каки, имате тела на холивудски звезди!...“ Момичетата се разтърсват от бурен смях – няколко месеца само след ражданията телата и облеклото им приличат на всичко друго, но не и на изваяните тела на холивудските звезди, облечени в лъскави тоалети...
Понякога, хора, които се опитват да се възползват от нас по един или друг начин, ни омайват с думи. Не винаги верни, по-често такива, каквито бихме искали да чуем за себе си.
Fashion фрагмент
Една тийнейджърка си нарязала дънките, за да е ултрамодерна. А баба й като ги видялана, метнати на стола, се ужасила:" У-у-у какви са тия панталони такива съдрани!? Я да взема да й ги ушия. Да не ни разнасят хората из махалата, че ходим окъсани!" И ги ушила на крачния "Сингер" най-прилежно...
Няма нужда да даваме непоискани съвети, да се бъркаме, където не ни е работа и да помагаме, без да са ни молили за това.
Случки от междусъседският фолклор
Съседка си изтърсва нощницата през балкона, но я изтървава, тя пада върху телевизионна антена, стърчаща от по-долен балкон. За да не си прави труда да слиза до съответния апартамент да си я иска, тя се мъчи отгоре да я закачи и изтегли с въдица...Но и въдицата й се оплита в антената. В крайна сметка, срам не срам, все пак слиза до съседите...
***
Жена от блока хвърля пликче с пари от балкона на своя приятелка, за да не слиза да й ги носи до долу. Вятърът, обаче го духа и го вкарва в един от балконите на блока. То попада под легена с прането на съседка, която тъкмо го е изнесла да простира. Следва активно търсене и суетене, сноване по етажите, в крайна сметка се намира и се връчва на приятелката...
Понякога, избираме уж по-лекия път, спестявайки си известни усилия, като се заблуждаваме, че така ще постигнем по-бързо и по-лесно нещо. Но в последствие се налага да изразходим много повече нерви, средства, време и труд, за да стигнем до целта. Не трябва „ да се впряга каруцата пред коня“.
Гордост и предразсъдъци в панера с ръкоделие
Под холната масичка имаше рафт със списания и огромен панер за ръкоделие, където домакинята държеше преждите и куките си за плетене. Там, в отсъствието на стопаните на дома, можеше да се чуе следния разговор:
- Блазе ти – казваха двете куки с топчета на върховете на куката за дантели – ти плетеш ефирни покривки и карета от финни конци. А ние – стройните балерини трябва да влизаме в съприкосновение с бодливи и груби прежди! И какво чудно има в това, щом произлзат от дебели и тромави кълбета.
- Да, дори и така да е – им отговаряше куката за дантели – но за сметка на това, както и аз, докато плетете, вие танцувате!...Освен това благодарение на вас тези прежди се превръщат в най-красиви, топли и удобни дрехи, шалове, шапки, ръкавици и т. н. А от моя танц и тънките конци се получават само декоративни неща - дантелени покривки за маси, карета, дантели за обточване на чаршафи и др. Да, красиви са, но това е единствената им функция, за съжаление...
Какъв е извода? Голяма част от хората искат това, което нямат. „ Чуждата кокошка – гъска!“ Все не им достига и не харесват това, което имат. Чуждите неща винаги им се струват по-лъскави, по-стойностни, по-интересни. „ ...Но дали е така, няма кой да ни каже!...“ както се пееше в една естрадна българска песен...
Освен това в живота на човек му се налага да съжителства, да работи, да учи с различни хора, с които не винаги си допада. Но в рамките на възможното трябва да търси и да намира общ език с тях и начин да се разбира. За да вървят съвместната работа, обучение, съжителство и т. н.
Танцуващите мебели
В мебелният магазин се продаваха най-различни красоти. Основно – екстравагантни. Имаше столове и табуретки във формата на най-различни животни, на парчета шуплести сирене и кашкавал, дори стол с форма на разполовено яйце. Имаше масички със стъклени плотове като сърца и части от пъзел, дори една като палитра с различни цветове по нея; разполовени плодове – диня, ябълка, портокал, лимон. Не липсваха дивани и кресла със ярки и забавни принтове. По стените висяха часовници – слънце, луна, око, уста, дори един като огън, а друг – като кариран облак.
За част от клиентите бяха твърде необичайни. Но се намираха и почитатели, които ги купуваха. Както се казва „ За всеки влак си има пътници“.
През нощта ставаха купони – на античния грамофон се въртяха плоча след плоча. Мебелите танцуваха – без изключение, дори тромавите дивани и фотьойли! А часовниците по стените се включваха, като си въртяха лудо стрелките.
И така нощ след нощ, месец след месец, година след година...
Извод: Понякога постъпките и държанието на хората могат да бъдат за добро или за лошо, съвсем различни от мнението, което сме си съставили за тях и от начина, по който очакваме да се държат и да постъпват в определени ситуации...Изненадите могат да бъдат също толкова приятни или пък не както да видим танцуващи мебели, например.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радослава Антонова Всички права запазени
