Холивуд пасти да яде

  Две млади, закръглени майки в широки дрехи бутат количките с бебетата си по време на всекидневната разходка. За тях се залепят три ромки, от тези които вървят по улиците и си предлагат услугите да развалят магии срещу заплащане. Но понеже майките не ги отразяват, те тръгват след тях и едната им подмята: „ Ууу, ма каки, имате тела на холивудски звезди!...“   Момичетата се разтърсват от бурен смях – няколко месеца само след ражданията телата и облеклото им приличат на всичко друго, но не и на изваяните тела на холивудските звезди, облечени в лъскави тоалети...

  Понякога, хора, които се опитват да се възползват от нас по един или друг начин, ни омайват с думи. Не винаги верни, по-често такива, каквито бихме искали да чуем за себе си.

Fashion фрагмент

  Една тийнейджърка си нарязала дънките, за да е ултрамодерна. А баба й като ги видялана, метнати на стола, се ужасила:" У-у-у какви са тия панталони такива съдрани!? Я да взема да й ги ушия. Да не ни разнасят хората из махалата, че ходим окъсани!" И ги ушила на крачния "Сингер" най-прилежно...
  
  Няма нужда да даваме непоискани съвети, да се бъркаме, където не ни е работа и да помагаме, без да са ни молили за това.

Случки от междусъседският фолклор

  Съседка си изтърсва нощницата през балкона, но я изтървава, тя пада върху телевизионна антена, стърчаща от по-долен балкон. За да не си прави труда да слиза до съответния апартамент да си я иска, тя се мъчи отгоре да я закачи и изтегли с въдица...Но и въдицата й се оплита в антената. В крайна сметка, срам не срам, все пак слиза до съседите...

***
  Жена от блока хвърля пликче с пари от балкона на своя приятелка, за да не слиза да й ги носи до долу. Вятърът, обаче го духа и го вкарва в един от балконите на блока. То попада под легена с прането на съседка, която тъкмо го е изнесла да простира. Следва активно търсене и суетене, сноване по етажите, в крайна сметка се намира и се връчва на приятелката...

  Понякога, избираме уж по-лекия път, спестявайки си известни усилия, като се заблуждаваме, че така ще постигнем  по-бързо и по-лесно нещо. Но в последствие се налага да изразходим много повече нерви, средства, време и труд, за да стигнем до целта. Не трябва „ да се впряга каруцата пред коня“.

Гордост и предразсъдъци в панера с ръкоделие
  
  Под холната масичка имаше рафт със списания и огромен панер за ръкоделие, където домакинята държеше преждите и куките си за плетене. Там, в отсъствието на стопаните на дома, можеше да се чуе следния разговор:
- Блазе ти – казваха двете куки с топчета на върховете на куката за дантели – ти плетеш ефирни покривки и карета от финни конци. А ние – стройните балерини трябва да влизаме в съприкосновение с бодливи и груби прежди! И какво чудно има в това, щом произлзат от дебели и тромави кълбета.
- Да, дори и така да е – им отговаряше куката за дантели – но за сметка на това, както и аз, докато плетете, вие танцувате!...Освен това благодарение на вас тези прежди се превръщат в най-красиви, топли и удобни дрехи, шалове, шапки, ръкавици и т. н. А от моя танц и тънките конци се получават само декоративни неща - дантелени покривки за маси, карета, дантели за обточване на чаршафи и др. Да, красиви са, но това е единствената им функция, за съжаление...
 
 Какъв е извода? Голяма част от хората искат това, което нямат. „ Чуждата кокошка – гъска!“ Все не им достига и не харесват това, което имат. Чуждите неща винаги им се струват по-лъскави, по-стойностни, по-интересни. „ ...Но дали е така, няма кой да ни каже!...“ както се пееше в една естрадна българска песен...
 Освен това в живота на човек му се налага да съжителства, да работи, да учи с различни хора, с които не винаги си допада. Но в рамките на възможното трябва да търси и да намира общ език с тях и начин да се разбира. За да вървят съвместната работа, обучение, съжителство и т. н.

Танцуващите мебели

  В мебелният магазин се продаваха най-различни красоти. Основно – екстравагантни. Имаше столове и табуретки във формата на най-различни животни, на парчета шуплести сирене и кашкавал, дори стол с форма на разполовено яйце. Имаше масички със стъклени плотове като сърца и части от пъзел, дори една като палитра с различни цветове по нея; разполовени плодове – диня, ябълка, портокал, лимон. Не липсваха дивани и кресла със ярки и забавни принтове. По стените висяха часовници – слънце, луна, око, уста, дори един като огън, а друг – като кариран облак. 
  За част от клиентите бяха твърде необичайни. Но се намираха и почитатели, които ги купуваха. Както се казва „ За всеки влак си има пътници“.
  През нощта ставаха купони – на античния грамофон се въртяха плоча след плоча. Мебелите танцуваха – без изключение, дори тромавите дивани и фотьойли! А часовниците по стените се включваха, като си въртяха лудо стрелките.
  И така нощ след нощ, месец след месец, година след година...

  Извод: Понякога постъпките и държанието на хората могат да бъдат за добро или за лошо, съвсем различни от мнението, което сме си съставили за тях и от начина, по който очакваме да се държат и да постъпват в определени ситуации...Изненадите могат да бъдат също толкова приятни или пък не както да видим танцуващи мебели, например.