Поредният ден, заобиколена от толкова хора, усмихната, привидно щастлива и още толкова нагласена и приветлива за хора, които не ме вълнуват... Поредният ден, в мисли за теб... поредният ден, който ще мине без да съм успяла да ти кажа: Липсваш ми...
Поредният ден, в който ще си вярвам, че съм щастлива, хвана за ръка някой пореден клон от цялото дърво, което изградихме с теб... дървото на Любовта, чиито корени са твърде дълбоко, за да сме заедно...
Обичам те - толкова лесно за изричане и толкова трудно за изпитване... Дума, носеща радост и щастие и чувство, носещо разочарование след Голямото щастие...
Нямам сила да ти кажа, че ми липсваш... не виждам смисъл да кажа, че още те обичам и че те не можаха да те заменят... няма смисъл, поробен си от чуждите думи и грешки на хора, които никога не са били щастливи по такъв начин...
Виновна ли съм?... Че живеем във време, където цари принципът: "Щом аз не съм щастлив/а, и той/тя няма да е...?" ... Където хорската злоба и завист е безгранична и вс ...