Повеите на любовта

          Нека днес да поговорим за Повеите на Любовта, онази Божествена, безусловна Любов, която Бог е създал още в зората на Сътворението.

          Бог е Любов.

          Бог е Светлина, Живот и Любов.

         Той присъства всякога, навсякъде и във всичко. Създавайки човека, Той му е дарил Живот, Светлина и Любов.

          Създал е и пратил Мисловната мрежа около Земята, чрез която хората да общуват.

          Създал е Жизнената енергия, с която пронизва  телата на живите същества и ги свързва.

          Създава най-подходящите условия и време за всяка творческа среща, както и за тази, на която са събрани творците в този литературен сайт.

          Да благодарим и на Иисус Христос, който е идвал на Земята, изпратен от Вселенските сили, от Бог, да донесе принципа на Любовта за Човечеството.

          Живеем във време, когато властват Седемте смъртни гряха: Завист, Гняв, Похот, Мързел, Алчност Гордост и Лакомия. Така както са властвали по времето на Древната римска империя.

          Ерата на Водолея дава шанс на Човечеството да се освободи от тези грехове. Не го ли стори нашата майка – Земята е заплашена от гибел. А заедно с нея и човечеството.

                                     *   *  *

          Всеки народ има свой Учител, който разпространява  учението за Любовта. За българският народ това е Беинса Дуно.

          Любовта е тази, която свързва хората. Тя е любима тема на поетите.

          Не зная колко са, но Земята е откърмила хиляди  поети. Така както са много и звездите.

          Всеки се е вглеждал вечер в звездното небе, търсейки своята звезда за подкрепа и вдъхновение.

          Това което e общо между поетите и звездите е, че те  светят със собствена светлина. Така както са звездите с различна яркост така са и поетите.

          На звездите не им е познато чувството на завист, ревност, омраза към себеподобните си. Всяка от тях свети и прославя с лъчите си своя създател.

          А дали е така при поетите?…

          Всеки поет твори според заложената му от Бог дарба, но и според труда, който влага за усъвършенствуването ѝ. Живее в свой свят, различен от света на другите и го претворява в творбите  според вижданията си. Колкото поети има толкова са и техните светове…

            Нужно е да уважаваме света на творците, както искаме да уважават и приемат те нашия свят. Намесата в чуждия свят – без покана – с цел да му направим добро, според нашето разбиране, може да принуди твореца да се откаже от творчеството. Такива примери в литературата има – (Томас Харди). Непоисканото добро е също нежелателно и води до непредсказуеми последици – лишава човек от уроците, за които е дошъл на Земята. Според мен, нужно е да проявяваме разбиране към творците, когато ни допуснат в своя свят.

            Творбите за един творец са негови рожби. Така както майката и бащата обичат децата си, така и твореца обича своите рожби. Вярно е, че те са различни по характер, красота, облекло, но във всяка творба има заложена някаква скрита мисъл.

            Когато четем дадена творба, каквато и да е тя, нужно е да потърсим в нея онова малко зрънце, което ще ни направи по-добри и по-мъдри. Във всяка творба има зрънца. които  да открием и обикновени думи. На пръв поглед ни се струва, че обикновените думи не изразяват някаква съществена информация. Но често пъти в тях  е закодирано Послание, което ще ни бъде от полза.

            Може ли критиката да помогне на твореца да подобри качествата на творбите си? Какво влияние ще окаже тя на бъдещите читатели на дадена творба? Дали критика със своето отношение към дадена творба, не би манипулирал съзнанието на читателя, да възприеме творбата така както я е видял през своите очи? И по този начин да отнеме възможността му той да открие в нея някакво зрънце, заровено между обикновените думи – зрънце, незабелязано от критика. Защото не е тайна, че критиката се рови да открие слабости в една творба, а не добрата мисъл, която авторът е вложил в нея.

            Не се наемам да давам определение на критиката. Според уважавани психолози (Дейл Карнеги) и лекари и  изследователи на човешката душа (д-р Валерий Синелников и д-р Лууле Виилма), всяка критика е програма за унищожение на критикувания и на света в който живее. Но последствия има и за критикуващия. Стрелата, която изпраща, винаги се връща при него с удвоена сила.           Най-непочтена е критиката, когато се прави анонимно. Не прави чест на нито един творец, който се произнася за свой колега, прикрит зад маската на анонимността. Впрочем дали изобщо е нужно да се прави оценка за творчеството на даден поет от когото и да било.  Не е ли по-добре читателят, когато книгата отиде при него, да бъде този, който четейки дадена творба, сам да може да открие в нея нещото, което да му помогне да реши свой проблем.

            Добре е да знаем, че както съдим другите така и нас ще ни съдят. Като се има предвид, че оценките на хората един към друг са субективни, нужно ли е изобщо хората от една общност, каквато е общността на творците да бъде поставяна в положението на учениците от гимназията. Там оценителят е поне един – учителят и той е видим за всички,  а тук всеки има право да се произнася за достойнствата на своите събратя и сестри.. .

            Защо?

                                        *     *     *

            Творецът, все едно дали е поет, прозаик или драматург, когато се показва на публично място, често пъти се чувства като гладиатор на арената. Само че гладиаторът има срещу себе си един боец, когото е длъжен да убие за да получи някаква награда – примерно свободата. И излиза лично на арената.

            Тук творецът е на скамейката. Пуснал е да участва в борбата своята току що родена невръстна рожба. Да се състезава с творбите на други творци. Пред погледа на стотици очи на творците на други творби-рожби, прикрити зад завесата на Анонимността.

            Всяка творба-рожба е различна от другите. Дошла е на бял сват да сподели радостта си че съществува, Да се срещне с други творби-рожби, да поиграят, да попеят, да потанцуват и да се разделят като приятели. Но… Често пъти някои от тях напускат арената разочаровани, оскърбени, че никой не ги е забелязал, не ги е похвалил и с плач се хвърлят в обятията на своя създател с упрека, че не им е поставил красиви дрешки, нанизи от перли и метафори и т. н. Попаднали пред погледа на Безразличието, особено ако техният създател е неизвестен, те са обречени на забвение.

                                         *    *     *

            Анонимност, Безразличие, Завист, Омраза –съпътстват публичното Ревю на всяка новородена творба-рожба на твореца. И всичко това се повтаря…

            Вълненията на твореца се отразяват и оставят белези в сърцето и душата му. И се превръщат след време в болести. Получава се тока, че за да добиеш публичност, дори и безплатна, е нужно да заплатиш голяма цена – Здравето.

                                            *    *    *

            Системата, допуснала критиката (оценката), като мерило за значимост на една творба, може да изправи един срещу друг довчерашни приятели, да се доказват кой е по-добър.

            Кому е нужно това?  Забавление със съдбата на стотици творци, дошли в литературен сайт да общуват, а вместо вдъхновение са принудени да понасят огорчение от недобросъвестни свои колеги, прикрити зад анонимността.

            Ако се върнем към случая със звездите, ще видим, че те съществуват без да изпитват необходимост да показват коя от тях е по-ярка.

            Създателят ги е създал и те изпълняват предназначението си във вселенски мащаб.

            Защо и творците да не показват спокойно своите рожби, без да се опасяват, че някой ще ги похули, ще им отнеме от завоювани вече позиции или ще им изтрие някой коментар.

            Защо!…

                                          *    *    *

            Има една мъдрост: „Прави на другите само това, което искаш на тебе да ти правят“.

            Примери от този род в БИБЛИЯТА има много и всеки, който я е чел ги знае.

            Бог е този, които има право да съди и осъжда!         

                                          *  *  *      

            Не е възможно всяка творба да бъде само с бисерни зърна. Обикновените думи са свързващото звено между зрънцата – така както е цимента в бетона при сградите.           

            Още един пример.

            Ако погледнем  житния клас, ще видим, че той се състои от зрънца, люспи, които крепят зрънцата и дълги осили, които ги предпазват от птиците. Без люспите и осилите класът не би запазил формата си и нямаше да имаме хляб на масата си. Както е видно Създателят на света е помислил за всяко нещо да изпълнява своето предназначение.

             Всеки човек идва с мисия на Земята – да живее, да се изявява, да обича и да бъде обичан и да учи уроците си за да напредне духовно. В същото време развързва кармични връзки,  създадени с други хора през минали животи.

            Поезията, музиката, изкуството, любовта – могат да променят света към по-добро. Нека им дадем шанс да се изявят, особено Любовта, която прави хората поети и ги свързва. От нея се ражда приятелството.

            Критиката разделя хората на приятели и врагове.

            Кой е по-добрия избор? Любовта или критиката?

15,10 ч., 15 май 2018