Появи се...
И се появи от нищото и искаше нещо невъзможно... да се докосна до теб... без дори да те познавам. Не, не е възможно, защото не съм, като другите и едва ли бих могъл да бъда... Не искам повече празни хора, без капка чувство... не искам този свят с фалшивите си "стойности", които нищо не струват пред Вечността!!!
Затова искам да изрека това:
Протегнах ръка към теб, а ти ме дръпна в бездна от чувства.
Загубих се сам в тишината и се молих да чуя твоя глас...
Но само вятъра ми шепнеше, колко е празно твоето сърце.
За теб плаках и се смях, за теб живях, за теб умрях...
И сега пак си тук, близо... пак си онова, което не мога да спра да обичам и този път се познаваме, но дълбините сега са още по-дълбоки... може би аз ще пропадна вътре в тях или повече никога няма да те обичам така? Защото така трябва, защото понякога не можем да си отговорим на всички въпроси...?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бен Ар Всички права запазени
