Празници

Обелвах последните по-дребни картофчета, цопвах ги във водата при другите. Така де, не че икономията е майка на мизерията, но защо да ги изхвърлям, дребничките, като се сварят и после нарежат на парченца, стават чудна картофена салата с пресен зелен лук, зехтин, сол и малко чубрица, и с узо... е върхът.

Едрите картофи ще изпържа като гарнитура на пеканите свински и пилешки пържоли и ако ми се играе ще подредя салата от резенчета домати и краставици, зехтин и витаминозните лимони от градината ми.

Е, лошото е , че ще бъда сам...

А днес е Никулден. Християнски празник, на който се яде риба и се слагали люспа в портфейла за да имаш много пари, да де, ти не работи а се осланяй на поверията, и кокал под възглавницата за здраве.

Минах неколкократно през рибния пазар в квартала, позавъртях се, погледах рибите и цените. Е, имаше и позакъснели купувачи като мен, но повечето скептично поглеждаха риби и ценови етикети, и подминаваха. Гърци, гърци , уж традиционалисти по спазване на църковни празници, но и те си правят сметката.

Не им знам имената на морските риби, но под 30 евро за килограм не видях, дооо...около 80-90 ево.

Вероятно са от други планети, пардон от морета и океани.

Харесах си една цена - 50 евро за кило...значи мога да си купя по два килограма свински и пилешки пържоли, узо, кокакола, зарзават и ще ми останат пари.

Така и направих...

Мисля си и беля дребните картофи.

Имах позната българка, която живееше и работеше като домашна помощничка тук из квартала, ее беше и симпатяга. Тя ми намираше странична работа из дворовете на познати на нейната кирия, даваше ми понякога таперчета с готова храна или консерви с наближаващ срок на годност. Развлечението ни беше, когато съм в тях на работа да говорим на български и с носталгия да си спомняме хубави моменти , когато имаше работа и препитание у нас , и бяхме доволни и щастливи, защото всеки живееше с максимата си '' Ами толкова ни плащат - толкова работим '', или ''Всички имахме по равно, работа, едно жилище, една вила, една лека кола и, една любовница ''. А ако в неделния ден се засечем из автобуса, тя го хващаше в 10 часа от ''моята спирка'' и слизаше там следобеда, се отбивахме до близкото кафе-барче, почерпвах я, бъбрехме неангажиращи неща и бяхме доволни...

Доволни до Великден. Боядисах яйца, накупих козунаци, сладки, бонбони, агнешко бутче, бира, бяло вино. Ще я поканя в къщи, какво да линка из Атина, всеки празнува Великден.

-Знаеш ли -започнах неуверено - Днес е празник,.... каня те в къщи, така де, имам яйца, ще вчупим по някое -друго яйце, така де, нали такъв му е адета, чукане на яйца, приготвил съм всичко.

Усмивката й замръзна. Скептично стистнати устни. Погледна ме с някакъв смразяващ поглед.

-Объркал си адреса,...аз , ако искам да чукам яйца, сама ще си намеря.

Автобуса за жалост дойде, тя се качи, а аз останах като гръмнат на спирката.

Звъннах й след празниците, извиних се с СМСи, но напразно. Изгубих я като позната.

И последното обелено картофче цопна във водата, когато звън на мобилния ми ме върна в действителността.

-Петро, честито празник агио Николаус, кирия Добрина е, какво правиш...Ела до в къщи имам нещо за теб - забързано изрече тя

Засмях се ехидно, мдаа, магарето го викат не заради булката, а да й носи чеиза. Кой знае главичката й каква работа е родила. Бях пришит и към тях, е щом плащат, какво ми пречи. Тя имаше домашна помощничка българката Милка, която се правеше на голямата работа защото беше с колата си тук и ми помолваше понякога '' Петро, би ли забърсал праха от колата ми...имаш служебно кафе от мен

Кирия Добрина ме посрещна с цялото си величие, с прическа, дълъг домашен пеньоар, леко разгърден и ухаеща на скъп парфюм.

-Петро, момчето ми, приготвила съм пържена риба, но кирио Ангел и децата искали днес да идем на рибна таверна покрай морето на Агио Николаус, нали днес е празник...защо да отива на вятъра труда ми, знаеш Милка си замина за две седмици в България, та с Ангел решихме да дадем рибата на теб. Той ти е оставил до гаража и три литра рекламна бира от фабриката де.

-Ох, нямаше нужда кирия Добрина, но благодаря...агио Николаус да ви закриля. Приятно прекарване на празника.

Разтоварих даровете в къщи, потривах доволно ръце. Картофките сварени и омесени с лук и зехтин, чашките подредени на масата. Повдигнах капака на кутията, вътре върху бяла салфетка подредени десет едрички златисто изпържени риби.

Преглътнах слюнката си. Опитах най-горната нетърпеливо. Я, нещо ми нагорча.

Прекарах я с глътка узо. После само узо.

Откъснах от гърба на рибата друго парче, сдъфках внимателно...отново ми загорча, еее, от стистнатост скоро не съм ял риба и за това ми нагарча, забравил съм вкуса на пържената риба.

Опитах друга риба, отново около гръбната перка,... горчиии.

Дезинфекцирах се с глътка узо и картофена салата. Избрах риба някъде от средата на кутията. Опитах откъм опашката, същият горчив вкус.

Ето вярна е приказката, че рибата се вмирисва от главата, да , но не друг ами кириос Ангел да купи вмирисана риба, а кирия Добрина да я пържи...

Извадих друга риба и взех да я разглеждам като вещо лице.

А защо няма коремен разрез, знам че само шарана се пълни и после зашива, та при готвене пълнежа да не изпада. Тук няма следа от конец.

Загадка, мистерия...

Еврика. Прихнах да се смея. Внимателно оголих костите около корема.

О, ужас. Вътрешностите не са изчистени, тя ги е пържила с тях.

Ами от къде да знае, че се чистят вътрешностите, нали Милка за това е домашна помощничка, да но сега е в отпуска.

Да плачеш или да се смееш,... избрах второто.

Добре, че кутията беше от тези за еднократна употреба, прибрах всичко вътре, пийнах глътка узо за кураж и кутията със скъпоценната риба се озова в контейнера за смет.

Потривах отново доволно ръце около новоотрупаната ми маса. Разнасяше се приятния мирис на печено месо и пържени картофки.

Погледнах бъчонката с рекламна бира, оо не, имам бяло вино в хладилника.

Отпивах с наслада бяло вино, предъфквах печено месо...

Можех вече спокойно да запея '' Вятър ечи Балан стене , сам юнак на коня'' или '' Градил Илия килия '', защо не, празник е.