Празнуване

Днес е Свети Валентин...

Моят ДЕН!



Денят - израз на МОЯ АЗ...



Стоя в стаята сама и пуша... Носи се аромат на череша и ванилия - един фееричен аромат пълен със неотразена страст... Има свещи запалени и ром в обла чаша,чиято повърхност гали студените ми пръсти - един голям контраст между моя Аз и тялото неизлъчващо топлина (сякаш иска да я запази за себе си - този огън, който сега чувствам в Сърцето си...) Ххаааххх... Мммм... Звучи музика, която сякаш ми казва: Вярвай, вярвай... Продължавай да вярваш... Обаждат ми се любими на Сърцето ми хора, чиито гласове трептят в слушалката и ме карат да се усмихвам в себе си... Подаряват ми Красота, която навярно заслужавам... Имат специални думи за мен... За мен има специално място в тях... Душата ми ликува!

Стоя по пижама, пия ром - релакс...

Оставих задълженията настрани и се наслаждавам на деня, който толкова време чаках...

Аз... Една жена с много лица и красива душа...

Стоя в стаята сама... Мисля за себе си, за хората... За това как малко е нужно и колко трудно се оказва да видиш себе си на фона на толкова много неща ангажирали вниманието ти...

Искаш се, търсиш се - узрял за идеята да се познаваш и се плашиш от потребностите на своя Аз... Отричаш се от себе си... Казваш си: Не! Аз не съм това, защото знаеш, че си слаб и ще ти е нужна голяма воля да отстояваш потребностите си на ментално същество и същевременно да запазиш идентификацията си в сегашното - днешното време...

Празнувам... На масата ми има кокичета - подарък от моя скъпа приятелка...

Кокичета - белота, чистота, сила в студа - символ на воля (на упоритост, на победа...)



Мисля си сега, как един човек преди време ми каза, че дори и да срещна Любовта- пак ще търся... Дали наистина е така... Склонна съм да му повярвам...

В крайна сметка да си сам е въпрос на личен избор, нали... И след като съм избрала този начин на живот, значи мога да си го позволя...

Всъщност НЯМАМ НИЩО ПРОТИВ САМОТАТА, напротив - съзнателно търсена е... Един друг мой познат ми каза, че може би ако съм друга НЯМА ДА СЪМ АЗ...

Ха! :) На мен ми отива... Отива ми да се сополивя и да блуждая там - някъде, защото като се завърна съм още по-добра и можеща да давам ласка, топлина и сила за теб на духа... Мдаааа... Този дим на цигарата ме замая май. :) ...

Здравей - ти, който четеш това сега... Искам да ти кажа, че каквото и да става не се отказвай от потребностите на душата си - дори да ти се струва, че си сам (... знай: Това не е така...) Винаги има Някой, който не го е страх от твоите емоционални падове! Винаги има Някой, който да те води в тъмното и да ти показва как да се справяш с неориентираните човешки Души...

САМ ЛИ СЕГА?!

Не се лъжи! Кажи си, признай си: Да, сам съм и какво от това...

А сега погледни през прозореца и виж как твоята самотна душа лети из студеното пространство и пръска лъчи на топлина, и как изведнъж времето вън вече не е така тежко легнало в стъклото на прозореца ти!



Всичко около теб носи своя знак, има своята съдбовност и твоята задача е да разчетеш символиката на нещата, разглеждайки ги в контекста, не вадейки ги от него...

Ей, другарче по съдба! Я ела да те намачкам и да нацелувам разплаканите ти очи!

Тъмното не е тъмно... знай - защото в него светиш ТИ!

Мисля си за това как мога да родя красота за някой просто така... Мисля за това как дори да ме смачкаш и захвърлиш в нищото, аз пак ще разцъфтя и около мен ще ухае на топлина...:)  И ще продължа да те обичам... Мисля си как мога да те успокоя само с начина, по който те гледам, защото в очите ми има доброта и ти знаеш това... Не е нужно да говоря, но чуеш ли моя глас, усетиш ли мекотата в него, ще забравиш на мига за лошото на хората и ще разбереш, че всъщност лошо няма... То е едно неориентирано добро, което търси своя праг... Търси Душата - патерица, която да задвижи зациклилото колело от емоции и чувства...

Хей, :) летиш ли насън?! Аз мога да летя и наяве. :) ... Наздраве! :) За ТЕБ и твоята специалност в света!

Днес е вълшебен ден!

Аз пожелах за себе си да е така...

Ти имаш ли своя ден...? Денят, в който се разтваряш и ставаш невидим... Денят, в който се вслушваш в сърцето си и чуваш молбите му, които си пренебрегвал през Времето назад...? Колко пъти се разходи из пътеките на тялото си... Страх ли те е да се разхождаш сам... ?! От какво те е страх... Виж колко красота има тази сълза, която от толкова време се опитва да капне и да започне да чисти душата ти... Виж, че дори отчаянието не е толкова страшно - просто го преплувай... :) Остави се на вълната, защото ако се бориш с нея, ще изгубиш битката, но ако се оставиш на движещата я сила, имаш шанс да опознаеш себе си на фона на отчаянието на многото други хора... Вълната е сбор на вселенската емоция и заряда и е силен... ( както силен е заряда на всички емоции, които познаваме... ) Силата е в нас. Ние решаваме дали да я превърнем в разрушителна, или да я оставим да циркулира из тялото ни и да не му позволява да изпадне в тамас*...

Ние сме една малка част от тайнството наречено Живот, но съществено важна за света. Ние можем да убиваме с думи, можем да променяме Съдби с поглед - можем много неща... Ние сме Маговете, от които толкова много ни е страх... :) Ние сме тези, които само с импулсите, които оставят в пространството могат да вдигнат човек от калта! Харесва ли ти това?! А?! Да знаеш, че държиш контрола над света... Защото ти не си свободен електрон и всяка твоя мисъл има следствие... Трудно ли ти е да разбираш това... Тогава просто не го разбирай! Остави се на интуицията си, тя ще те доведе до правилния край - край, който всъщност не съществува... :) Ти си ГОЛЯМАТА РАБОТА! :) Прегърбения, ошмулен от живота си човечец! В теб е ключа за Рая! В теб е силата на Великия дух, от който всеки един от нас в един момент се отрича и после тайно се моли за прошка заради това, че си е позволил тази слабост... Винаги Съдбата ни го напомня... Напомня ни за момента, в който трябва да се извиним... На себе си трябва да се научим да се извиняваме... Не научили се да виждаме себе си, няма как да можем да видим и тези около нас! Първо на себе си трябва да простим, защото това е най-трудното задание...

Първо себе си трябва да можем да прегърнем, за да разберем идеята на прегръдката... :)

Виж колко е хубаво да виждаш с очите на Душата си... Светът изглежда пълен и дълбок - а сред толкова много Пълнота няма как да останеш Сам и да залитнеш в Мрака, НАЙ-МАЛКОТО, ЗАЩОТО АЗ ЩЕ СЪМ ТАМ И ЩЕ БДЯ ЗА МИГА, В КОЙТО ТИ ЩЕ СЕ ПОДХЛЪЗНЕШ, ЗА ДА МОГА ТОЧНО В ТОЗИ МОМЕНТ ДА СЪМ ТАМ И ДА СТАНА ПАТЕРИЦА ЗА ДУШАТА ТИ...



Никога не забравяй, че можеш да летиш във всеки един момент от деня си и че тялото ти е само топла дреха за твоя Аз... :)

*

тамас - духовна закърнялост