Прецаканите ... всички са прецакани

          ‘Казват, че мъжете се влюбват с очите, а жените с ушите ...’ вярно е ! Когато ги донесоха в една кошница по случай рождения ден на близнаците, кученцето опули ей такива едни очи, започна да скача от радост и се опитваше да близне този с късите крачета в панталноки, котето се беше свило на кълбо и чак след като късите крачета в рокличка го погали зад ушичките каза едно ‘Маа ‘ (малко беше и не можеше да казва ‘у’ ,та се получаваше нещо между ‘Мее’ и ‘Маа’)

          - Ще те нарека ‘Мъж’ - каза притежателят на панталонките.

          - Ще те нарека ‘Жена’ - каза притежателката на поличката.

          И се започна. Мъжът и Жената растяха заедно, хапваха си от една паничка, боричкаха се като приятелчета, играеха на гоненица. Бяха чудесна двойка. Той беше алтруист в незнанието си, всячески се стараеше да впечатли жената, носеше й пантофи, кокали, цветя ... грижовно ги слагаше пред нея , приклякваше на задните си крака и с влажни очи чакаше признание. Тя си лежеше в панерчето и не реагираше, предполагам, че приемаше тези жестове за задължителни и като даденост за почитателите си. Първите опити обаче показаха една непредсказуема дилема – той с радост стоеше възторжен и неподвижен, докато тя му се катереше по главата, дърпаше му ушите и опашката. Тя от своя страна имаше в зависимост от настроението няколко запазени периметъра – най далечният служеше за привличане на вниманието с нова дрешка, дрънкулка или просто лениво помръдване на опашката, зарибеният (в случая – за_котеният) обект приближавайки се пресичаше зоните на безразличие, още по голямо безразличие, режисирано абсолютно никакво внимание и достигайки обсега на лапите й дръзналият изпадаше в хибернизация, не знаейки какво да очаква – или жената беше неподвижна с часове, та на дръзкия му се изпаряваше дръзкото, подвиваше опашка и на заден ход се отдалечаваше, дали тя внезапно скача от мястото си нанякъде или светкавично нападаше с нокти ...

          ‘При някои семейства след брака започва една еволюция в любовта... ама в обратна посока.’ Вярно е.

          Колкото той ставаше голям и по голям, до – мноого голям, тя от малка топка стана на по – големичка топка, ... неговият характер се промени, стана тромав и ... започна работа. Направиха му къщичка на двора и го вързаха на съпружеската верига. От начало му беше скучно, посла започна да се старае и да лае по движещи се обекти, после пак му стана скучно и започна да се се заиграва с пеперудките и самолетите. Той вече си имаше къщичка на двора, жената имаше ... цялата къща. Когато той свършваше работа и влизаше вътре, с учудване научаваше новостите, че това – не , онова – не, това – да, но със специално разрешение, там – не, всичко беше разбъркано и подредено неочаквано, оградено с невидими и неведоми, и даже непонятни граници, които се меняха постоянно. По рано с възхищение всички следяха перипетийте по неговата борба с чехлите и джапанките, сега му се радваха само, когато му хвърляха топка с командата ‘Дръж!’ и когато той я връщаше само леко сдъвкана и неолигавена. Беше натиснат да бъде тих и сдържан, но имаше специални моменти и когато съпружеската верига не беше много здраво вързана, той се отскубваше, промушваше се през дупчицата в оградата и драсваше със всички сили по улицата. Адреналин и емоции , як спринт накъдето му видят очите, обикновено стигаше до кварталната кръчма, където понякога намираше ребърца или кучки и после – тихомълком спокойно се връщаше на работното си място.

          Задължението на Жената беше да се прави на красива и да не прави нищо. Иначе й се любуваха, когато лежеше, когато спеше, когато се катереше по завесите и по хората, когато се разхождаше по хоризонталните повърхности на мебели и шкафове и ей така, небрежно и неочаквано изпитваше всякакви предмети дали могат да се мърдат и да летят ... те обикновено падаха, но никой не й се сърдеше сериозно за тези белички. Като всяка котка Жената беше изключително неуправляема и логически неадекватна, но за това пък с характер на две годишно дете, пряма, упорита, отговаряше на опонентите си с безразличие или нокти. Беше голяма къщовница, особено в кухнята, където й беше светилището на изненадите ... ама всички й прощаваха. За личната свобода на духа й направиха малка вратичка към света, тя драсваше през нея и понякога не се връщаше няколко седмици. Първият път зачезна неизвестно къде, докато се оказа, че си е направила скривалище в двора, пълно с малки котешки топчици ... голяма радост беше, а още по – голяма стана, когато ги разтикаха нанякъде. После се оформи подозрението, че си гледа следващите топчици някъде из съседските дворове и се връщаше когато им намираше грижливи хора за стопани.

          Иначе имаше наченки и на съпружески живот - понякога мъжът се заседяваше пред телевизора да хапва пуканки и лочи бира, докато тя шеташе из кухнята , катери се по рафтовете и събаря съвсем случайно, но определено нарочно предмети от полиците, бясна, че не й обръщат внимание ... Рядко имаше диалог, поради безполезността му, започваше Жената с някакво скандално действие – липсваше в къщата или мълчеше повече от месец, или с просто безкрайно бездействие, или ... неизброими са поводите за скандал, който протичаше стандартно така:

.... , джаф , мяу, мяу, мяу .... джаф , мяу, мяу, мяу .. джаф , мяу, мяу, мяу .. впоследствие ...мяу , мяу , ... и ..... тишина, както в гробищата, през времето на която Жената направо убиваше с поглед Мъжа ... (е, не го убиваше буквално, защото щеше да си загуби слушателя, респективно Траяновата дупка, където си изливаше лошото настроение, та просто го докарваше до мълчалив безмълвен бяс и до философии от сорта – ‘Само мир да е ...’ )  ....‘ То май, си е направо монолог, а не разговор ... и по текста ...:

          Тя се грижеше за домакинството, ... Сега, докато се катереше по лавиците, жената го гледаше седнал на дивана пред телевизора, приличаше ѝ на ударен от електричество петел. Чудеше се "Как пък, туй нещо дето не е нищо, успя да я излъже да се ... А, какви кандидати имаше само!"

          Мъжът зяпаше в телевизора, но мислите му вървяха в посока кухнята. "Защо ли пак се е нацупила голямата бяла топка?"  Ако си отвореше устата, да попита какво ѝ е, получаваше краткият и ясен отговор, че е сгафил с нещо. Това е като уравнение с много неизвестни. Не знае какво, нито защо, нито как, но се знае, че има нещо. Преди .... а сега ... ‘

          Смешното беше, че съседите им казваха за тях, че там живеели като куче и котка .... не забелязвайки своята собствена менажерия .

          Хм, хм, нещата така си вървят откакто свят светува. Абсолютно е безполезно да търсим приликите и разликите между кучетата и котките ... мъжете и жените де, просто те са си такива и срещу природата не се рита.