"И така, време е да започваме,
няма какво повече да се бавим."
Платон "Критий"
Пролог
-1-
Мрак. Тъмен и непрогледен. И внезапно един звук наруши неговото господарство. Отначало тихо и едва доловимо, но впоследствие се усили и стана по-ясен.
- Хайде, ставай вече.
В отговор се чу едва разбираема членоразделна реч.
- Уффф, още е прекалено рано.
- Стига си се глезил - отвърна гласът с онази студенина и твърдост, които са истински бич, плющящ в ушите на спящия.
Момчето, което допреди малко се бе унесло в сън, се изправи, разтърка с юмрук все още сънените си очи и погледна гневно към посоката, от която се предполагаше, че е дошъл "шумът". След това отметна завивките, които бяха толкова топли и меки, и сякаш тихо напомняха за своята приятна компания.
То обаче ги пренебрегна и тръгна нанякъде в тъмнината. ...