19.01.2021 г., 16:56

 Преди края-11

1K 0 0

Произведение от няколко части към първа част

2 мин за четене

                                                11

                  Айшли и Адулф вече бяха пристигнали на коледното празненство. То бе организирано в голяма сграда,по-скоро ресторант с фоайе като добавка към него. Хиляди и хиляди,сигурно и милиони хора,поне така изглеждаше за Айшли, се разхождаха из фоайето и ресторанта,танцуваха и се забавляваха. Някои сядаха да ядат,други си разменяха сладки слова помежду си,трети обменяше клюки с останалите. 

                   Клайн наблюдаваше с интерес,но в същото време и със страх в очите. Никога не бе виждала толкова много хора в целия си живот. Усети как сърцето ѝ заби,сякаш прескачайки ограда. Пръстите на ръцете ѝ се вплетоха едни в други,а езика ѝ сякаш бе отрязан. Не можеше да каже нищо.Вместо това говореха само красивите ѝ младолики очи. 

                   -Хей!-обади се Адулф,стоейки близко да нея.- Няма за какво да се притесняваш!-продължи да говори той.-Знаеш,че съм тук! Ако има нещо,ако някой те притеснява,само ми кажи!

                    -Добре съм! Хайде,да не те задържам! Колегите ти сигурно те чакат!-каза му Айшли.

                    -Нима не искаш да дойдеш с мен?-зачуди се мъжът.

                    -Не. Ще те изчакам тук.

                    -Кофти ми е да те оставям така тук-продължи да говори Адулф-не е задължително да се запознаваш с тях,ела да се повеселиш,ела...ела-думите му обаче бяха прекъснати.

                     -Адулф!!!-извика някой от тълпата.

                      -Явно е по-добре да те оставя,Адулф! Някой те търси-направи опит да се измъкне младата студентка.

                      -Чакай,не ме оставяй! Заедно сме дошли,заедно и ще си тръгнем!-възпротиви се полицаят. Момичето обаче изчезна скоро из гъстата тълпа.

                       -Адулф!!! Адулф!!!-непознатият глас все още крещеше името му.

                       -Боже Господи,с какво съм заслужил това?-изрече тихо Адулф и се запъти към гласът,търсещ го. 

                    Айшли излезе извън ресторанта. Излезе и от фоайето. Навън бе мрачно,тъмно и студено. Преди да има шанс да се впусни из мислите си,младата студентка получи съобщение по телефона си. Тя го отвори и прочете. Бе от сестра ѝ. Момичето не можеше да повярва на очите си за това,което прочетоха те:

                    ,,Айшли! Сестричке! Трябва ми помощта ти! Идвам при теб,моля те бъди си у вас! Татко е изверг и е полудял! Помогни ми,сестричке! Моля те! Нямам много време,докато този изверг,наречен баща ни,си дойде!" 

                           -Какво говориш,какво ми пишеш,сестричке моя?-зачуди се тя. ,,Не трябва да оставям Адулф така,но не мога и да се престоря,че не съм получила писмото на сестра ми?" ,,За какво по дяволите говори тя?" ,,Какво има предвид?" ,,Какво се опитваш да ми кажеш,сестричке?" ,,Вярно,когато бях малка,татко винаги се държеше някак по-особено с нея,особено след като мама почина".   ,,Прости ми,Адулф!"  ,,Тръгвам,но ще се върна за танца ни още преди да си разбрал!"  ,,Надявам се!"   

                        Момичето бързо затвори телефона си и се завтече към новия си дом,молейки се всичко да е наред със сестра ѝ,и в същото време Адулф,момчето,чието доверие в момента бе поставила под риск,се молеше да не узнава накъде и защо бе потеглила тя.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ралица Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...