Няколко месеца по-рано.....      

               Декември месец. Вали обилно сняг.  Навън е студено и единствено вятърът ,,свири своята песен".Пътищата са опасно-заледени и е трудно да се вижда от падналата се,самопоканила мъгла. Всичко е така-така пусто,само в голямото  немско градче,Хамбург,не е така. Всички хора сега се подготвяха да празнуват настъпването на Коледа и Нова Година. Хората кръжаха смело и амбицирано из улиците на големия,немски град. Някои от тях влизаха из всички магазини,за да накупуват коледни подаръци и елха. Други се любуваха  на прекрасните гледки,които градът им предоставяше-любуваха се на многото музеи,някои от тях художествени,които показваха творби и изложби на млади и стари артисти,други пък се прославяха с историята  на народа и културата,които можеха да предоставят на безкрайно любопитстващите. Други хора се разхождаха без цел и без посока,сякаш опитвайки се да се ориентират,ала без компас-някои обикаляха из колкото си искаха паркове на града,трети ходеха да гледат вливащата се река Алстер в река Елба,и си правеха снимки за спомен от Германия.  Четвърти,например,обикаляха ту из  старата,ту из новата част на града. Сред тях,разбира се,имаше и туристи,дошли да опознаят културата на   ,,Северна Венеция",така наричана неслучайно от местните й жители. ,,Северна Венеция",също така се хвалеше и с университетите и училищата за образование. Хвалеше се с високо-образователните си факултети и със спортовете,които предлагаше на студентите. Осигуряваше и многобройни екскурзии с цел запознаване с културно-историческата епоха някога.

             Айшли,която бе отдавна излязла от своя дом и бе тръгнала за университета,сега вече се прибираше от него. Часът бе някъде около шест следобед. Датата-22 декември. Слизайки по стълбите,тя усети как студът,в който сега изцяло се бе ,,вкопчила", бе парализирал и сковал финото й тяло като ледена... или по-скоро студена,безчувствена, мраморна статуя. Макар и облечена с топли,вълнени дрехи,тя почувста,че сякаш костите на скелетът й се прикрепят здраво към кожата й. Тя издиша веднъж и ледена мъгла се появи за миг из атмосферата над нея. Вървейки обратно към жилището си,тя получи телефонно обаждане. Беше нейна приятелка от университета. 

       -Ало?-запита Айшли,държейки здраво телефона,прикрепен към ухото й.

       -Не ме ли позна? Ауу,и да ми разбиете сърцето точно преди Коледа,така ли госпожице Клайн?-запита със закачлив тон приятелката й,в същото време чакайки нетърпеливо за нейния отговор. 

       -Амра? Ти ли си това?-запита младата студентка.

       -Че кой друг,глупаче?- Амра прихна да се смее. Айшли също. Така двете приятелки се уговориха да се видят незабавно в центъра на града и да седнат някъде,да пият по чаша горещо кафе.  

            14 минути по-късно те успяха да се намерят из огромната тълпа. Първоначално двете се зачудиха накъде да поемат-дали да тръгнат из уличките на Старият град(Алщад),или да тръгнат из Новият град-Нойщад. Избраха Новият град. Седнаха на кафе,поръчаха си нещо за пиене,което да ги стопли ,и започнаха оживено да обсъждат ,,актуалните" си теми. Не след дълго двете приятелки се разделиха. Вече започна да се стъмнява. А студът властваше из цялата германска територия. Бе тъмно като здрач,макар и само с час разлика спрямо другите източни страни. Из центъра вече се мяркаха много малко хора. А Айшли живееше много,много по-нагоре от него. 

            Докато се изкачваше към по-стръмния път,тя чу как някой върви и мърмори тихо след нея. Бяха тежки стъпки,тежки и плашещи. Вече,почти близо,чуващи се на по-малко от метър разстояние зад гърбът й, девойката бързо се завтече,но в бързината и поради тъмата не усети как излезе не на централната улица,отвеждаща я точно към домът й,а излезе на непознат до този момент за нея път,водещ към главна магистрала. Ярка светлина озари прекалено-фината й фигура и слабо лице и страшен звук от кола,опитваща се да спре,забивайки страшно и свирепо спирачки,оглуши за момент тъмната нощ. Никой не бе чул нищо,никой не бе видял нищо. Единствените свидетели бяха,сега лежащата на  студения и заледен асфалт Айшли,давеща се в собствената си локва кръв и шофьорът на лекия автомобил,притичващ се към нея,за да й помогне. А загадъчните стъпки и тихото мърморене... те мигом се изпариха,сякаш никога не се бяха появявали и сякаш нищо от това не се бе случило. Всичко потъна в сенките и тъмата на нощта,а оттам в една няколкомесечна кома и изгубен живот.