Произведението не е подходящо за лица под 18 години
Един ден оставаше до свършека и затова трябваше да оползотворим последните си часове. Наехме стая в новооткрит хотел и след бързата вечеря още по-бързо се разсъблякохме. Така необуздано се нахвърлихме един срещу друг, сякаш всеки момент маите щяха да съборят небесата върху нас. Екстазът ни заля като придошла река и ни трябваха двадесетина минути да се опомним. Едва бяха изминали тези минути, когато за мое учудване, ръката ти започна да върши чудеса. Красавецът беше отново изопнат между пръстите ти. Но и моите бяха потънали в потайностите на малката Принцеса. Стенейки, започна да ме покриваш с влагата на целувките си. Исках да опитам от зърната ти, но явно бях закъснял. Дъхът ми бе спрян от дълбочината и огъня на най-зашеметяващата целувка, с която бях даряван някога. Полузадушен, те хванах за косите, отстраних лицето ти от моето и те изправих. Бушуващата кръв отне и последния здрав разум, който притежавахме до този момент. Завъртях те с гръб към себе си и те съборих по очи. Ти разбра, но не всичко. Повдигна кръста, заби ръце в чаршафите и с леко разтворени колене ме зачака. Затиснах те с едната ръка, докато с другата събирах краката ти. Надигна глава и ме погледна учудено. И тогава разбра. Захлупих те с тяло и започнах да търся храма. Понечи да ми помогнеш, но те спрях. В този момент открих полуразтворените врати на предверието. Много бавно се плъзнах към процепа, навлязох в него и спрях. Усетих конвулсията, която сгъна и разтегна тялото ти. Обхванах раменете ти и се плъзнах още по-навътре. Позата не разрешаваше проникването да е до дъно, но в това беше предизвикателството. И двамата го знаехме. Като бутало красавецът беше уплътнил Принцесата и тактовете разтърсваха телата ни. Ноктите ти отдавна бяха потънали в месото ми, но болка нямаше. Виждах че крещеше, но не те чувах. Потта ме заслепяваше и се смесваше с кръвта от раните. Стихията на СЛИВАНЕТО определяше бесния ритъм на страстта, над който вече нямахме контрол. Бях загубил представа за всичко около себе си, когато го усетих. Този толкова познат далечен тътен на кръвта, на приближаващия взрив. Усети го и ти. Затова стана, обви красавеца с длани и го зацелува жадно и отброяващо най-прекрасните мигове преди прилива. Разтопената страст плисна върху очите ти и изтръгна въздишката на споделеното безумие. Със стона си изпрати и своя прилив в Морето на Спокойствието. Не се изкъпахме. Заспахме лепнещи и без "лека нощ".
Следва
© Анжамбман Анапестов Всички права запазени