29.01.2023 г., 19:02 ч.

Преди времето 

  Проза » Писма
462 0 1
1 мин за четене

До онзи, който идва в съня ми

 

Аз съм като въздуха в гърдите ти, вдишваш ме, усещаш ме, нужна съм ти - за да се усмихваш, за да чувстваш, да живееш. Друга като мен не можеш да срещнеш, единствена съм и ти си единствен за мен! Знаех, че си моето момче преди още да те срещна. Клиширано звучи нали? Но в моята история не е такова, в моята история мълния премина през вените ми, когато те видях, а бях още дете. Не знаех какво е, но знаех, че е силно, че е старо, че е от преди времето. Животът е странно нещо нали? Среща хора, разделя ги, играе си. Не разбираме точно защо се случва всичко, но усещаме - болки, самота, страх, страст...толкова много чувства могат да се поберат в едно човешко сърце. 

Повярвай ми, в мен има много повече, отколкото виждаш. Вселената ми е необятна, всепоглъщаща и завладяваща. Въпреки че не съм най-красивата, най-елегантната, най-богатата, аз съм много други неща. Аз знам това, но ти не! Не допусна да го разбереш, не видя, че тези които избра да са до теб се побират в кибритени кутийки, а аз съм цял океан. Какво стана? Уплаши ли се от мен? От любовта? 

А знам, че съм те срещала и преди времето, но дали и тогава се разминахме? Не помня....

 

С обич,

от жената, която някога беше твоя, но не съвсем!

© Незабравка Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Силно, истинско и разтърсващо твърдите скали в душите ни окаменили.
    Поздравление за искреното споделяне на най-съкровените ти чувства.
Предложения
: ??:??