29.09.2022 г., 15:08

Утре

1.2K 2 10
2 мин за четене

     – Ако си накъдриш косата, ще изглеждаш още по-хубава.

     Тя стоеше срещу него, полегнала на дивана, загърната с одеяло, и примижаваше. Осветлението на нощната лампа правеше бузите ѝ по-хлътнали, със сенки, които тръгваха чак от челото, плъзваха се покрай скулите и се стичаха по шията.

     Не му отговори.

     Той продължи:

     – Може пък да е от осветлението. Лошата светлина прави предметите различни.

     Не помръдваше. Зрението ѝ беше слабо. Приятно ѝ беше да го слуша и дори само представата, че той я наблюдава, взира се в лицето и косата ѝ, обяснява нещо и разсъждава върху външния ѝ вид, я правеше щастлива.

     – Не. Сгреших. Ти не си предмет.

     Усети как шията ѝ се изчервява, но не се прикри. Доставяше ѝ удоволствие грапавото стържене на напукания му глас, разяден от цигарите, гърления, задъхан смях и тихото хриптене на гърдите му. Никога нямаше да ѝ омръзне да възприема тези звуци като звън на семейното щастие, като досег със силата на мъжкото присъствие.

     – Всъщност няма значение. От утре можеш да правиш каквото си поискаш. Вече не е моя работа.

     Чу това някак отдалече. Чак сега стигна до слуха ѝ – забавено, тътнещо зло, което я накара да настръхне.

     – Какво ще стане утре? – попита.

     – Нищо. Нищо особено. Днес адвокатът ми даде съдебното решение за развода. Май забравих да ти кажа. Ще ти помогна с багажа.

     Жената се усмихна тъжно. За миг си помисли, че съпругът ѝ, бившият ѝ съпруг е прав – тя е предмет. За него винаги е била това. Товар. Багаж за из път.

     А предметите не плачат.  Не се обвързват, не раждат, не се развеждат; само очите им отказват да виждат очертанията на онова, което се случва. И погрознеят ли от употреба, започват да се променят, да се надяват излишно, че утре ще е като днес, да си къдрят косата, за да не приличат на себе си.

     – Добре. – Съгласието ѝ прозвуча неопределено; мълчанието, което продължи твърде дълго, разкъса разговора и го направи излишен.

     Мъжът не разбра:

     – Какво добре?

     – Ще се накъдря. Утре.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...