Кероа седеше, опрял гръб на самотен бор всред полето и се потеше. Току, нервно поглеждаше към часовника на дясната си ръка и после с бързо движение обърсваше капките на челото с ръкава си. Лявата му ръка стоеше пред гърдите и стискаше метална плочка. Сребърната гравюра висеше там от седемнайсет години. Кероа се облегна на ствола и издиша тежко. После затвори очи и се понесе към миналото...

Училището, Моли, тайното им скривалище в Номския лес, абитюренския бал, ГЛЕДАЧКАТА... Първата им среща, докосването на ръцете им, балът... ЯСНОВИДКАТА!

"Ах, тази  вещица!" – помисли си Кероа, погледна към часовника и обърса потта си.

Беше прекалено жаден вече, но наближаваше часът! Нямаше да мръдне от местото си.

Разтвори длан и за хиляден път прочете написаното “09.09.1999 – 16:46h”.

Оставаха му около шест минути живот, според Гадателката...

Но той не знаеше случай, в който да е сбъркала! След бала бе ходил десетки пъти при нея за съвет и винаги се удивляваше в последствие. И за баща му, и за децата му... и за Моли!

"Ех, поне децата отраснаха и ще се оправят" – помисли си Кероа и обърса потта от челото си – "Пък може и веднъж поне да сбърка тази..."

Погледна към камиона, който караше от десет години и се изплю. Как ли не, се бе опитал да се измъкне от днешния курс, но накрая реши да се държи мъжки и пое, макар и по страничните от големите магистрали пътища.

"Какво толкова може да стане, в предсказанието бе казано “при автомобилна катастрофа”, ето поседнал съм далеч от пътя, чакам още пет минути и тръгвам! Какво толкова! Вещица!" – Кероа погледна към часовника обърса се машинално и задряма...

Огромният камион се носеше диво по правият път, а в кабината му ехтяха стотици децибели. Шофьорът си припяваше заедно с Роб и току надигаше от бутилката...

“Брейкинг дъ уол, брейкинг дъ уол...” за пореден път крещеше Халфорд, а в задната част на каросерията последните два болта се скъсаха със звън и гумата пое по своя собствена траектория през полето... Камиона се завъртя от усукването на каросерията и изхвърча в близкото езеро.

Кероа  сънуваше... Всяка фибра в него крещеше за живот. Пясъкът в часовникът му обаче бе на привършване и нямаше кой да го обърне... Кероа сънуваше пясъчна лавина, опитваща се да го затрупа и се чудеше, защо краката му не го слушат...  Пясъкът свистеше и хрущеше зловещо и Кероа стреснато отвори очи. Последното нещо, което видя в живота си бе огромна черна гума. Часът бе 16:46 на девети септември  1999г.