Кероа седеше, опрял гръб на самотен бор всред полето и се потеше. Току, нервно поглеждаше към часовника на дясната си ръка и после с бързо движение обърсваше капките на челото с ръкава си. Лявата му ръка стоеше пред гърдите и стискаше метална плочка. Сребърната гравюра висеше там от седемнайсет години. Кероа се облегна на ствола и издиша тежко. После затвори очи и се понесе към миналото...
Училището, Моли, тайното им скривалище в Номския лес, абитюренския бал, ГЛЕДАЧКАТА... Първата им среща, докосването на ръцете им, балът... ЯСНОВИДКАТА!
"Ах, тази вещица!" – помисли си Кероа, погледна към часовника и обърса потта си.
Беше прекалено жаден вече, но наближаваше часът! Нямаше да мръдне от местото си.
Разтвори длан и за хиляден път прочете написаното “09.09.1999 – 16:46h”.
Оставаха му около шест минути живот, според Гадателката...
Но той не знаеше случай, в който да е сбъркала! След бала бе ходил десетки пъти при нея за съвет и винаги се удивляваше в последствие. И за баща му, и за децата ...