Връщах се от работа. Трябваше да съм на смяна до шест, но шефката имаше рожден ден, почерпи ни на обяд сладкиши и кола и ни разреши да си вървим у дома.
Денят беше прекрасен. Пролетта навлизаше в разгара си и аз вървях усмихната, с леки стъпки като момиче. Минах през Женския пазар и си купих букетче цветя за левче, разкош, който обикновено не си позволявам. Загледах се в пъстрите дрехи по сергиите и витрините и ми се прииска да си купя най-после и аз нещо ново. От години износвах това, което дъщеря ми не харесваше или вече беше излязло от мода. Поради тази причина трябваше да отстоявам непрекъснато с китайски мъчения нейните килограми, но денят днес беше прекрасен и аз реших да бъда мъничко неразумна. Мургава продавачка ми подаваше пъстра рокля с усмивка като филмова звезда.
- Само за три лева, душко. Много ще ти отива и ще бъдеш щастлива. От мен да го знаеш. Аз никога не греша.
Повдигнах рамене неуверено.
- Малко съм стара за нея. Прекалено е пъстричка.
Мургавелката възмутено разпери ...