Преоценена стока
ПРЕОЦЕНЕНА СТОКА
Магазин!
За преоценени стоки!
Щанд!
Зад него - жена.
Пред него - момиче. Под двайсетина.
Избира си парче плат за рокля. Оглежда го, обръща го, поставя го отпред, отстрани. Двоуми се!
- Ще ми отива ли? - пита то плахо, като виновно жената зад щанда.
- Как няма да ти отива! Каквато си хубавица, каквото и да сложиш, ще ти отива.
- Ами ще го взема. Колко струва?
Жената зад щанда каза сумата.
Момичето свали плата от рамото и го остави на щанда.
- Няма да го взема!
И се обърна назад.
- Вземи го бе, момиче. Много ти отива! - чува се глас отзад.
Момичето се извърна, навело глава.
Зад нея стоеше жена.
- Не мога!
- Парите ли не ти достигат! Вземи го!
Обажда се жената зад щанда.
- Боже, колко си приличате!
Момичето вдига глава.
Жената отзад трепна. Нещо я прониза. За миг се вцепени. Пред нея стоеше…
- Дъще, ти ли си? - изрева жената. Протегна ръце, но момичето вече излизаше. Чу се само:
- Аз нямам майка!
… по улицата върви жена. Средна възраст. Върви и плаче. На пресекулки изрича:
- Дъще! Дъще!
Прибра се. Не се показваше дни наред. Затвори се. Плачеше, плачеше и все… ”Дъще! Дъще!” Пред очите ù се изнизваха година след година, спомен след спомен, един от друг по-зловещи.
Тогава! Тогава, кога беше само на двайсет, роди момиченце. Слънцето влезе вкъщи!
След две години, акъл ли загуби, акъл ли нямаше, напусна и дом, и мъж, и дете.
Отиде при друг. Не любов, а огън! Взеха се!
Детето не го искаше никой.
Дадоха го в дом за бездомни.
И ни го видяха, ни го чуха.
Магазин!
За преоценени стоки!
- Дъще, ти ли си?
Едно момиче, под двайсетина години с наведена глава продумва.
- Аз нямам майка?
Друг глас проплаква.
- Дъще! Дъще! Проклета да съм!
… по улицата върви жена.
Върви и плаче.
Сама!
Магазин за преоценени стоки!
Щанд.
Зад него жена.
На него плат - парче, останало от нещо…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Стефанов Всички права запазени
