А ние с Роза за пръв път останахме сами. Пийнахме по чаша вино, приказки за едно време, помниш ли това, помниш ли онова. Поглеждахме се скришом.

- Петър, страх ме е  да спя сама горе...Може ли да спя при теб - тихичко промълви тя - Знаеш ли, не е някаква  отплата за благодарност, за това че се ангажира с нас,... просто толкова време сме заедно, а сега сме под един покрив, все пак аз съм жена, ти мъж и сме в разцвета на силите си. Не смеех да ти го кажа, но ето сега го направих, не е от благодарност, а заради нас самите, като жена и мъж.

Шепнеше тя, пръстите на ръцете  й потрепваха, очите й ме гледаха в очакване, ушите в слух.

Погалих дланта й, очите ни се срещнаха.

- Роза, не го правя за да те спечеля като жена, просто имам възможност ли, желание ли, да помогна  на едно добро и ученолюбиво момче, което не е виновно за нищо и с нищо, че е израснало само.

Аз  също те харесвам в интерес на истината. Мога ли да те целуна.

И без да дочакам отговор я прихванах през кръста, притеглих я към себе си и залепнах на устните й

Нямаше от какво да се свеним, да се правим на монахини или девственици. Тя правилно ни определи, като хора в разцвета на силите си, хора за ласка и любов. Запристъпяхме все така целуващи и галещи се  към спалнята ми. А  на спалнята  кралски размер ще й  хареса ли, до сега не ми е отговаряла,...а как ще приеме това непознато тяло.

Надпреварвахме се кой да свали повече дрехи от другия.

Странно, повечето жени претърпяли такъв семеен катаклизъм се отпускат, занемаряват се  от безизходица, бих казал, или водени от тъпата приказка '' то като не било в тикви, та в кратуни''.

Опипвах като масажист всеки квадратен сантиметър от тялото й. Тя лекичко простенваше, ръцете й бяха нежни и топли, чувствах ги по гърба си, по плещите, галеше лицето ми.

А моите изследваха под кръста, плъзгаха е по ханша, галеха нежно утробата й, докосваха междукрачието й, тръгваха надолу по бедрата, връщаха се нагоре сякаш забравили нещо...

Гърдичките й щръкнаха и ме гъделичкаха приятно, успокоявах ги с език. Отново целувах  пухкавите й устни и палавото й езиче провиращо се между тях.

Ръцете й тръгнаха на проучвателна мисия. Намериха го. Докосваха го нежно в основата, после в края, и пак и пак. Отдръпна се  за миг, сякаш да види онова което ръцете й докосват и се прилепи в мен.

- Искаш ли да изгася осветлението, Роза, ако ти е...

- Нее, няма какво да крием, така е по-приятно 

И леглото кралски размер ни приюти. Нежен стон възвести, че сме едно цяло и всичко вече е наше.

Дали се стараехме да покажем най-доброто от себе си, или то е било в нас, но сега се отприщи.

Замряхме така освободени от енергията си. Докосвахме се плахо, сякащ невярващи, че се е случило

Галех косата й, изпотеното й челце, устните ми намериха зрънцата, вече успокоени и мекички.

Пренесохме любовта си и в банята. Не ни пречеше , че сме в шампуанена пяна, намерихме се отново, а струйките топла вода барабаняха по телата ни. Тя ме сграбчи силно за врата, кръстосаните й крака потрепериха няколко пъти и утихна. След  секунди се раздвижи отново,... усетих топличкото ми отново да прелива в нея...

               Кога ли е станала сутринта. Погъделичка ходилото ми, стоеше с разпусната коса, в бял домашен халат и бели чехли, и все така лъчезарна и усмихната.

- Петьо, направих закуска и кафе, заповядах

Огледах се за дрехите си, снощи ги бяхме разхвърлили из спалнята, а сега подредени на облегалката на стола.

- Срам ме е, как да се обличам пред облечена жена - хумористично подходих - Или се обърни или се събличай, кое ти е по-лесното

- А, не, нито едното , нито другото - смееше се тя закачливо- Ще те гледам как се обличаш и да не забравиш чорапитее, чрапите, че е хладничко.

Броените дни минаха бързо и неусетно.

Отново бяхме строго официални пред Михаил, сякаш той бе в предучилищна възраст. Разказваше ни за екскурзията, показваше снимки през екрана на телевизора, коментираше.

- Най- ме впечатлиха Музеят на науката,.. е, и Обсерваторията в Гринуич,... и смяната на караула пред Бъкингамският дворец, да не забравя емблематичния мост Тауър Бридж... Ох, всичко това трябва да се види, трудно е, не може да се разкаже или само на снимки.

- Михаил, освен да поканим майка ти за Нова година и тогава тримата да посетим Лондон, а ти нали ще ни бъдеш екскурзовод

Вечерята премина все още под влияние на впечатленията от екскурзията, запознанства с колеги, колежки, танци в дискотеки.

- Мишка, аз ще остана да спя при Петър - решително каза Роза - Изглежда ние се преоткрихме.

Той ни изгледа, все едно '' не съм учуден, само се опитвахте да се скриете ''

- Да мамо, Питър, приятна вечер. Лека нощ - ни пожела той

Сутринта Роза ни разбуди

- Хайде, ще закъснеете за работа, за лекции, закуската и кафето са сервирани, заповядайте.

             След седмица изпратохме Роза на летище Лутън с уговорката да си вземе отпуска за Нова година, а билетите от нас.

Оставих ги насаме майка и син, все пак той не се е делил от семейното огнище за по-дълго време, нямал е друго освен майчина обич. И макар и млад мъж, редно е да се появят сълзи в очите му.

Помахме й за довиждане а тя ни дари с въздушни целувки.

              А нас работата и учениеето ни увлече. Всяка  събота Михаил идваше в йорк-шопа, помагаше с каквото може, сърфираше на свободния лаптоп.

- Питър, открих, ти си член на автомобилен клуб '' Мarlin Kit Car '', даже си и в Управителния Съвет, а не си споменавал, попаднах на ревюто от последната изложба -базар на Марлените. Доволен ли си от търга за цената на колата ти.

- Разбира се, искай малкото за да го имаш, доволе съм. Просто стар дизайн, украсен  със съвремени технологии и всяка кола я правя различна, но отнема и време. Но с чиповете е по-лесно и сега модерно, ще те науча и теб, само трябва да свикнеш с изрядната документация на коя  кола какво монтираш.

А СМСите от Роза летяха един след друг. Не криехме вече привързаността си , така де , да не сме деца  та да се срамуваме от чувствата си.

Какво ми липсва, се замислих една нощ,... любяща жена, Роза дали ще откликне на предложението ми да сме семейство, ще се подготвя, броени дни остават до пристигането й за празниците.

Посрещане на летище Лутън, прегръдни, два реда сълзи, три реда сополи както се казва. Взаимни комплименти, как е в България, как е в Англия, за работата , за учението.

Вечерята коктейл в къщи бе в разгара си, ние с Михаил един през друг говорехме за успехите на другия, Роза с умиление ни гледаше и поклащаще глава одобрително.

Напипах курийката с пръстена в джоба си, сега е момента. Пресегнах и почуках по чашата си.

- Уважаеми - започнах уверено  - Роза, знам че се преоткрихме малко късничко, но не сме закъсняли,... ще станеш ли моя жена...

Извадих пръстенчето от кутийката, то грейна.

- Да Петър, ще стана  твоя жена, искам те - решително каза тя

- Михаил - продължих - Ще разрешиш ли ръката на..., абе ще разрешиш ли да се оженя за майка ти

- Гледай ги ти - засмя се Михаил - Иска ли питане, мамо, Питър, удоволствието е взаимно. Много се радвам, че след толкова години наистина се преоткрихте,... радвам се за вас, обичайте се и бъдете щастливи.

А празниците бяха повече от празници. Дойдоха родителите ни, спретнахме семейно тържество.

И нали бях поданик на Нейно Величество, в кметството ни вписаха в регистъра.

Запазихме час и в консулския отдел и ни бракосъчетаха и по български.

             Бяхме повече от щастливи когато един ден Роза ни съобщи

- Питър, ще ставам отново майка, ти баща, а Мишката батко,... така се радвам

Взехме решение Роза да се върне в Българи да оформи неплатена отпуска, аз да я назнача в йорк-шопа на работа, да роди и вземе майчинство в Англия, а после ще му мислим.

Така и направихме. На Роза й бе по-приятно да се върти около мен и Михаил, да се грижи за домакинството или да се напъха в работния гащеризон и да прибърсва, и подрежда  ключовете.

- Михаил, имай и ти готовност, около 15 май летим тримата до Амстердам, после в Утрех, там имам добър приятел, аркадаш, който се занимава с леки коли, джипове в борсата там, намерил ни е два Мерцедеса Е класа, плащаме, правим си разходка из Европа и за рождения ден да моята майка да сме си в къщи. Регистрираме ги, продават ги и готово.

- А ще мога ли да си купя после мотор, Питър

- Разбира се, приходите от едната кола са за теб - засмях се

Махмут аби, бе свършил чудесна работа. Мерцедесите като нови. Усмихвахме се с Роза, когато 

Михаил му говореше на турски език, а Махмут аби се кефеше доволен и го потупваше по рамо.

Екскурзията ни мина великолепно. Роза не се оплакваше от никакви неразположения, с интерес следеше пейзажа, предупреждаваше Михаил  ако ще спираме за кратка почивка, сновеше между колите с чаши кафе и кроасан. Любуваше ни се, че сме рамо до рамо.

А родителите ни бяха единодушни '' Вие сте луди хора, Роза в това състояние да я разкарвате из Европа, сякаш колите са се свършили ''

Всеки налита на хубавите коли. Регистрирахме ги и продадохме набързо. Михаил промърмори

- Ами за 10 дни изкарах маса пари, няма данък, няма нищо, освен чиста печалба, заслужава ли си да уча 4-5 години

- Това е временно явление момчето ми, днес има по-лесни пари, а утре ги няма. Това са  само за закърпване на разходите извън семейния бюджет - смеех се радушно аз

             А Роза едрееше и хубавееше, мис майка.

- Петьо, видеозонът показва близнаци-момичета, имате ли в рода си близнаци - ме запита Роза

- Едва ли, но сега ще  имаме, едното защото много исках аз, а другото ти си го искала и ето ти близнаците - шегувах се и натисках нослето й.

И в един мъглив ден в Университетската болница изплакаха Виолета и Антония, с имената на майките ни. А в къщата ни в Кеймбридж настъпи женско царство. Ние с Михаил се движехме на пръсти за да не нарушим душевния мир на близначките, на бабите или на мама Роза.

Сутрин мълчаливо взимах мистчето за необходимите неща, следобяд оставях мрежите.

следва...