ПРЕСЕЧНА ТОЧКА
От малкото площадче в планинското градче се носи шумът и музиката от панаира. Вечерта е топла. Над тъмните силуети на дърветата е дошла луната, гост на празника на хората. Веселието и шумът достигат до тъжния мъж сред множеството, сякаш от някакъв далечен свят извън него, живеещ живота си извън неговия собствен свят. Тези два свята съществуваха паралелно, независимо един от друг и нямаха пресечна точка. Светът на влюбения мъж в тази топла есенна вечер бе мрачен и пуст. Той вървеше сам сред всички, прегърнал тъгата си. А другият бе весел и шумен, пълен със смях, с искрящи светлини и музика. И всичко това се случваше, защото тя не пожела да излязат заедно в това море на веселбата, на въртящи се светлини, на шум и суета от празничната радост. Предпочете да отиде на банкет в учреждението, където двамата работеха. Предпочете да прекара вечерта с хората, с които се трудят заедно от години и да предъвква с тях познати до болка проблеми, и баналните клюки в колектива. А можеха д ...