23.05.2021 г., 10:12  

Пресякох на червено

776 0 0
2 мин за четене

Пресякох на червено! Наистина!

По булеварда не се движеха  коли, а една леличка от другата страна ми махаше сякаш се познаваме отдавна. Това е глупав изблик на моето незаконно действие, помислих си. Подминах я сякаш бе статуя от музея на Мадам Тюсо. Беше невзрачна и грозна като онези хора, които бутат рекламни брошури в препълнената пощенска кутия.

  Признах си какво бях направил на пощаджийката, която ровеше из писмата, за да открие онова адесирано до мен. Тя ме погледна строго и продължи да рови.  Заради непрекъснатото пипане на гладката хартия пръстите и сигурно бяха останали без отпечатъци, помислих си. Те  бяха заличени! Подадох ръката си, за да се запознаем официално, но тя не ми обърна внимание. Не, че не искаше да ме познава. Просто имаше прекалено много работа.....

  Опашката от хора започваше отвън. Непрекъснато се увеличаваше и пощаджийката нямаше време да направи каквото и да е за себе си, да поговори в слушалката на  звънящия телефон. Не смееше да заключи вратата и да отиде до тоалетна. Времето за почивка още не бе дошло.

  От писмото, което получих ставаше ясно, че родната ми майка отнякъде бе разбрала за моите пресичания на червено. Обясняваше на цели две страници всички проблеми, които могат да настъпят заради факта. Умоляваше ме да не се преструвам на смелчага, а да имам търпение. Твърдеше, че не познава други хора, които правят така....

Трябваше  да и напомня, че по нашия булевард не се движат почти никакви коли. Че заради това може би в най-скоро време ще се превърне в пешеходна зона и няма повече да дразни никого, и кварталния свят ще заспива доволен и омиротворен.

  На връщане отново пресякох на червено, а встрани огражденията група от хора държаха плакати с надпис: "Този булевард трябва да стане пешеходна зона!" Останах при тях цял час май. Размишлявах за разочарованието, което писмото ми бе донесло.  Не понасям някой да ми дава неискани съвети или пък да критикува поведението ми.

  Мама си е мама. Тя винаги пресича на зелено!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диан Киров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...