...

После се загубих... сред изживените мечти и несбъднатото нас. Угасна бавно тази неописуема страст. Той я хвърли някъде из суровият, мълчалив и убиващ Север. Типично по Северняшки.

Бях вглъбена. Събуждах себе си за него. 

Събудих се... Всички сетива четяха само неговото име...

Но Той изчезна. Потъна някъде в дълбоките води на Севера. И се превърна в дихание...

....

из писма до моето Раче...

което никога не стана "мое"...