14.03.2019 г., 9:26

Превърна се в дихание...

1.2K 1 0

...

После се загубих... сред изживените мечти и несбъднатото нас. Угасна бавно тази неописуема страст. Той я хвърли някъде из суровият, мълчалив и убиващ Север. Типично по Северняшки.

Бях вглъбена. Събуждах себе си за него. 

Събудих се... Всички сетива четяха само неговото име...

 

Но Той изчезна. Потъна някъде в дълбоките води на Севера. И се превърна в дихание...

 

....

 

из писма до моето Раче...

 

което никога не стана "мое"...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© З. Райкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...