Понякога се събуждам от писъците на хляба, към който е насочен нож...

 Когато лудостта ми остане без дом, сънят довежда една светулка от залеза – да посочи новия ми път... 

 Заспивайки осъзнавам, че във виното не е само истината, във виното е и тишината на премълчаното не само наяве, но и в сънищата... И празната ми чаша мълчи.

 Тишината ми е смутена от крясък на лешояд...

 „Между теб и страховете ти е само съзнанието.” – прошепна сънят.

 „Щастието понякога се крие в една изгубена обувка. Питай Пепеляшка.” – установи детето в мен. „Но... трябва да има и принц, който да я намери.” – добави сънят.

 Докато слушам как кротко вали си мечтая за слънцето... А колко е хубаво, когато жарките лъчи ме карат да копнея за дъжда!!! Заспивам...

 През полетите на съня попадам в зона, забранена за въпроси... И намирам отговорите...

 Дилема в съня ми: Мълчание – ако няма какво да си кажем или когато не искаме нищо да казваме...

 „Това, което избираш да помниш, определя бъдещето ти.” – тихо казва сънят в ухото ми.

 Сбогувам се със съня и изгревът разперва пространства пред усмивката ми...

                                                                          © Павлина Петрова