9.03.2010 г., 16:00

Приказка

922 0 0
2 мин за четене

   Слънцето се разсърдило на хората, че все се оплаквали от него.

- Много пече. Ще изгорят посевите. Много е силно това слънце, ще умрем от горещините.

Решило да ги накаже. Скрило се. Завалял дъжд. Валял ден, валял два, валял три. Не спирал. Земята подгизнала. Появили се блата и с тях и болести.

   Решили хората да изпратят някой да отиде при Слънцето. Да го помоли да изгрее. Земята да изсъхне. Житата да узреят. Да е плодородна земята. Чудели се кого да изпратят и решили да е един момък, който живеел сам. Никой си нямал на този свят. Ако се загуби или загине, никой да не го жали.

Съгласил се момъкът и веднага потеглил на път. Вървял дълго през мочурища, блата, през поля и гори вървял и все бързал. Да стигне при Слънцето - да моли то пак да изгрее.

   Ставало все по-студено. Момъкът вървял през снегове и ледове. Бил стигнал най-студеното място на земята.

Един ден, както вървял, видял в снега паднала птица. Повдигнал я и разбрал, че е жива. Свалил горната си дреха и я завил с нея. Самият той треперел от студ, но вървял все напред и все напред. Започнало да се усеща затопляне. Тогава пуснал птицата да лети. Птицата отлетяла, но момъкът намерил в дрехата си едно нейно перо. Скрил го и продължил пътя си. Стигнал до  гора и решил да преспи в нея. Полегнал на тревата и заспал. Събудил го силен рев. Голям звяр ревял и момъкът тръгнал по посока на гласа. На поляна до разцепено дърво видял огромна мечка. Парче от дървото стърчало от крака ù. Не се изплашил момъкът, а приближил до звяра, като му говорел гальовно. И като че ли мечката го разбрала. Позволила му да извади парчето дърво,  което я наранило. Да сложи билка на раната и да я превърже с ризата си. Мечката си тръгнала, но оставила  малко от козината си. (Нали така е в приказките?)

   Продължил пътя си момъкът. Вървял с последни сили, когато чул гласове. На полянка, пълна с цветя, си играели  девойки. Когато го видели, побегнали. Останала само една. Тя била седнала сред цветята и плачела.

Плачела за изгубената си гривна. Някаква птица я откраднала, когато я свалила от ръката си. Момъкът обещал да потърси гривната, ако и тя му помогне да намери Слънцето. Девойката се развеселила. Това било лесно за нея и хукнала нанякъде. А момъкът размахал перцето. Птицата долетяла. Разказал ù момъкът за гривната. Тя отлетяла, но скоро се върнала. Отвела го до едно дърво и му посочила крадливата птица. Гривната блестяла в клюна ù. Досетил се момъкът за мечката.  Тя дошла на мига. Блъснала силно дървото. Птицата изпуснала гривната. Гривната била намерена.

   В същото време девойката била при Слънцето. Предала молбата на хората. Слънцето се смилило, като разбрало какъв момък е дошъл да го моли и скоро блеснало на небето.

Съживила се природата. Хората благодарели на Слънцето. Земята пак била хубава.

   А момъкът? Той  завел девойката в дома си и  заживели честити. Благословени били от Земята, от Слънцето и от хората били благословени.

Да благословим и ние всички, които правят нещо за всички.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Харита Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...