9.03.2010 г., 16:00 ч.

Приказка 

  Проза » Приказки и произведения за деца
686 0 0
2 мин за четене

   Слънцето се разсърдило на хората, че все се оплаквали от него.

- Много пече. Ще изгорят посевите. Много е силно това слънце, ще умрем от горещините.

Решило да ги накаже. Скрило се. Завалял дъжд. Валял ден, валял два, валял три. Не спирал. Земята подгизнала. Появили се блата и с тях и болести.

   Решили хората да изпратят някой да отиде при Слънцето. Да го помоли да изгрее. Земята да изсъхне. Житата да узреят. Да е плодородна земята. Чудели се кого да изпратят и решили да е един момък, който живеел сам. Никой си нямал на този свят. Ако се загуби или загине, никой да не го жали.

Съгласил се момъкът и веднага потеглил на път. Вървял дълго през мочурища, блата, през поля и гори вървял и все бързал. Да стигне при Слънцето - да моли то пак да изгрее.

   Ставало все по-студено. Момъкът вървял през снегове и ледове. Бил стигнал най-студеното място на земята.

Един ден, както вървял, видял в снега паднала птица. Повдигнал я и разбрал, че е жива. Свалил горната си дреха и я завил с нея. Самият той треперел от студ, но вървял все напред и все напред. Започнало да се усеща затопляне. Тогава пуснал птицата да лети. Птицата отлетяла, но момъкът намерил в дрехата си едно нейно перо. Скрил го и продължил пътя си. Стигнал до  гора и решил да преспи в нея. Полегнал на тревата и заспал. Събудил го силен рев. Голям звяр ревял и момъкът тръгнал по посока на гласа. На поляна до разцепено дърво видял огромна мечка. Парче от дървото стърчало от крака ù. Не се изплашил момъкът, а приближил до звяра, като му говорел гальовно. И като че ли мечката го разбрала. Позволила му да извади парчето дърво,  което я наранило. Да сложи билка на раната и да я превърже с ризата си. Мечката си тръгнала, но оставила  малко от козината си. (Нали така е в приказките?)

   Продължил пътя си момъкът. Вървял с последни сили, когато чул гласове. На полянка, пълна с цветя, си играели  девойки. Когато го видели, побегнали. Останала само една. Тя била седнала сред цветята и плачела.

Плачела за изгубената си гривна. Някаква птица я откраднала, когато я свалила от ръката си. Момъкът обещал да потърси гривната, ако и тя му помогне да намери Слънцето. Девойката се развеселила. Това било лесно за нея и хукнала нанякъде. А момъкът размахал перцето. Птицата долетяла. Разказал ù момъкът за гривната. Тя отлетяла, но скоро се върнала. Отвела го до едно дърво и му посочила крадливата птица. Гривната блестяла в клюна ù. Досетил се момъкът за мечката.  Тя дошла на мига. Блъснала силно дървото. Птицата изпуснала гривната. Гривната била намерена.

   В същото време девойката била при Слънцето. Предала молбата на хората. Слънцето се смилило, като разбрало какъв момък е дошъл да го моли и скоро блеснало на небето.

Съживила се природата. Хората благодарели на Слънцето. Земята пак била хубава.

   А момъкът? Той  завел девойката в дома си и  заживели честити. Благословени били от Земята, от Слънцето и от хората били благословени.

Да благословим и ние всички, които правят нещо за всички.

 

 

© Харита Колева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??