11.07.2007 г., 23:57

приказка

1.7K 0 0
2 мин за четене
 

                    КАК ВОДНОТО ПАЯЧЕ ПОЕ НА ПЪТ



Имало едно време едно малко , водно паяче , което живеело в голямото синьо море не много далеч оттук  в красивия морски град Алба. Понеже си нямало име никой не искал да си играе с него. Когато Водното паяче пораснало , решило да преброди моретата и океаните , за да открие своите родители. И така една сутрин,то метнало на гърба си раничката от морки охлюв и тръгноло на път.Ненадейно го спряла красива морска костенурка :

  • - Моля те Паяче , помогни ми - казала тя през сълзи.
  • - Какво се е случило? - попитало я Водното паяче.
  • - Градът ми , който се намира зад този морски нанос беше нападнат от лошата Бяла Акула.Аз едва упях дя избягам и тръгнах да търся помощ.
  • - А къде са другите морски жители - попитало паячето.
  • - Затворили са се в домовете си и ги е страх да излязат.

И без да губи повече време в приказки , Водното паяче мигом се завтекло на помощ на морските жители.Когато пристигнало в града ,видяло как лошата бяла акула се опитвала да влезе в дома на костенурката ,където сгушена под леглото се криели майка и и сестра и . Времето изтичало и водното паяче трябвало да действа бързо.Тогава му дошла велика идея. То застанало между две съседни къщи , надупило се ,напънало се и изплело здрава,прозрачна мреза , която акулата нямало да забележи, оставяйки само един малък отвор , за да се промуши през нея . Водното паяче събрало всичката си смелост и започнало да вика по лошата бяла акула и да и се плези. Акулата почервеняла от гняв и мигом се втурнала срещу паячето и точно преди тя да го сграбчи то се шмугнало през малката дупчица , а акулата си оплела в мрежата.

Всички жители на градчето излезли от къщите си с широки усмивки по лицата. Те вдигнали Водното паяче на ръце и завикали:

  • - Да живее нашият спасител! Да живее нашият спасител !
  • - А какво ще правим с акулата ? - попитала костенурката.
  • - Ще я пуснем да си върви - отговорило паячето - но само ако обещае да не закача повече морските жители и да поправи това което е разрушила.

Акулата нямала друг избор освен да се съгласи , но се заканила да отмъсти на водното паяче , а то отново метнало през рамо раничката от морски охлюв и поело по дългия си път.Но Било щастливo , за пръв път имало истински приятели!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мерт Птах Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...