11.07.2007 г., 23:57

приказка

1.7K 0 0
2 мин за четене
 

                    КАК ВОДНОТО ПАЯЧЕ ПОЕ НА ПЪТ



Имало едно време едно малко , водно паяче , което живеело в голямото синьо море не много далеч оттук  в красивия морски град Алба. Понеже си нямало име никой не искал да си играе с него. Когато Водното паяче пораснало , решило да преброди моретата и океаните , за да открие своите родители. И така една сутрин,то метнало на гърба си раничката от морки охлюв и тръгноло на път.Ненадейно го спряла красива морска костенурка :

  • - Моля те Паяче , помогни ми - казала тя през сълзи.
  • - Какво се е случило? - попитало я Водното паяче.
  • - Градът ми , който се намира зад този морски нанос беше нападнат от лошата Бяла Акула.Аз едва упях дя избягам и тръгнах да търся помощ.
  • - А къде са другите морски жители - попитало паячето.
  • - Затворили са се в домовете си и ги е страх да излязат.

И без да губи повече време в приказки , Водното паяче мигом се завтекло на помощ на морските жители.Когато пристигнало в града ,видяло как лошата бяла акула се опитвала да влезе в дома на костенурката ,където сгушена под леглото се криели майка и и сестра и . Времето изтичало и водното паяче трябвало да действа бързо.Тогава му дошла велика идея. То застанало между две съседни къщи , надупило се ,напънало се и изплело здрава,прозрачна мреза , която акулата нямало да забележи, оставяйки само един малък отвор , за да се промуши през нея . Водното паяче събрало всичката си смелост и започнало да вика по лошата бяла акула и да и се плези. Акулата почервеняла от гняв и мигом се втурнала срещу паячето и точно преди тя да го сграбчи то се шмугнало през малката дупчица , а акулата си оплела в мрежата.

Всички жители на градчето излезли от къщите си с широки усмивки по лицата. Те вдигнали Водното паяче на ръце и завикали:

  • - Да живее нашият спасител! Да живее нашият спасител !
  • - А какво ще правим с акулата ? - попитала костенурката.
  • - Ще я пуснем да си върви - отговорило паячето - но само ако обещае да не закача повече морските жители и да поправи това което е разрушила.

Акулата нямала друг избор освен да се съгласи , но се заканила да отмъсти на водното паяче , а то отново метнало през рамо раничката от морски охлюв и поело по дългия си път.Но Било щастливo , за пръв път имало истински приятели!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мерт Птах Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...