Приказка в Амстердам

                          Приказка в Амстердам

           Декемврийското слънце се прокрадваше през тънките тюлени пердета и осветяваше стаята. Мила отвори единия си клепач, после и другия, изруга на ум и огледа стаята. Въртеше очи, но болката в главата и изригна, като разтопена лава пулсираше в мозъка и. Какво се случи? Бяло поле в главата и, нищо не си спомни, но всичко по тялото я болеше, погледна краката и ръцете си и видя синините и моравите петна, погледна се в огледалото и видя една голяма цицина на челото, а устната и беше подута и оттекла….

              А , да - започна да си спомня - вечерта, купона, паричките… Погледна си в чантата - нямаше пари, нямаше телефон, нищо няма... Ограбена е от това глупаво нищожество, задигнало е всичко и дим да го няма…

             Сега трябва да се стегне, сега трябва да постави нещата в ред… - мислеше си тя. Стана бавно от леглото, отвори аптечката в банята и извади шишенце с риванол, започна бавно и внимателно да почиства раните си…

• и хрумна блестящата идея да изкара бързи пари в някой мол. О, да - в шкафа имаше няколко перуки, каква да е днес - блондинка или брюнетка? За блондинките имаше много вицове за тяхната глупост, затова се подсмихна и реши да е брюнетка. Сложи бързо черната перука на главата си, облече якето, ботушите и ръкавици - защото декемврийският студ жилеше по кожата. С повече грим, но не толкова натрапчив тя си пооправи физиономията и след като погледна в огледалото остана горе-долу доволна от резултата - в огледалото я гледаха проницателно две зелени очи.

           Затръшна вратата и се спусна с асансьора към партера. Излезе на улицата и шумът, хората, колите, украсените витрини за предстоящата Коледа я погълнаха и оправиха малко настроението и.

• махна на едно такси, влезе вътре и бързо даде заповед - към най големия МОЛ в Амстердам. Когато става въпрос за пазаруване, Амстердам наистина е градът на малките магазинчета. Удивителни и необикновено красиви магазини, отворени през цялото време, повечето от тях са в непосредствена близост един до друг, което прави пазаруването истинско преживяване. De Bijenkorf – елегантният магазин за дизайнерски стоки е нагоре по площад Дам. реши да промени първоначалния си план за МОЛ-а - и каза на шофьора да я отведе точно там в De Bijenkorf. В този магазин ще направи това, в което най-много я бива. Поусмихна се като гледаше как колата се проправяше път в натоварения трафик. Луда работа е това пазаруване за предстоящите Коледни празници. Хората се щурат и купуват какво ли не, дето има една дума - като за последно…

            Холандците имат динамичен начин на живот и нечувана либералност - мисли си тя. За нея холандците си оставаха една студена, лишена от чувства северна нация. Глупави,  надути пуяци… В офиса, където работеше преди време, ги чуваше как си приказваха важно, важно и си обясняваха очевидни и прости неща с много излишни думи, големи обяснения… за прости неща, които от само себе си се разбират.

•  празни приказки… всичко я беше изнервило в този офис . Спомни си за Бо - глупака Бо, който беше въшкав от пари, но главата му беше куха като метална кофа. Бо беше шефа, 47 годишен ерген, майстор в сътворяването на позитивни илюзии. Добре, че имаше здрава дясна ръка - един холандец от немски произход, който движеше нещата му в бизнеса Винаги се е чудела как този глупав мъж е натрупал толкова капитал...
• нахлуваха бавно в главата и. Как още първия ден тук и направи впечатление - всички се усмихват и са супер любезни. Не след дълго установи, че това всъщност, не е защото много я харесват, а просто защото така са възпитани. Това на моменти я плашеше, все още не можеше да разбере кога са искрени и кога не. Могат да бъдат много арогантни, стига да искат и без въобще да се съобразяват с чувствата на човека отсреща. Тя разбра, че тази любезност всъщност е доста голямо изкуство - абе всички са като артисти от Народния или като артисти зад Канала…

          Това, което ме вади от кожата ми обаче, е че в спор с чужденец, настояват, че винаги те са прави, защото... са холандци - мисли си тя - а развитото им чувство за превъзходство е отблъскващо и не го крият... Дразни ме, че ме подценяват, само защото съм от Източна Европа. Открито се изненадват, че получавам по-високи оценки от клиентите от тях и че ме бива в мениджмънта. Относно мъжете - прави ми впечатление, че са доста по-поддържани от холандките. Виждала съм холандки с несресана коса, неизгладени дрехи и приличат на повлекани... при мъжете такова чудо не съм срещала, много се грижат за външния си вид.

• Само парите им и харесваха. Паричките… когато имаше пълна карта с пари беше супер животът, а и шумолящи банкноти между пръстите… но как бързо се изпаряваха тези пари… не можеше да ги задържа и те изтичаха толкова бързо, както и когато се замогваше с тях. Ето вече са пред елегантния магазин, където пазаруват богаташите.

                Тя плати на шофьора и се понесе с кралска наперена походка към вратата на магазина. Вътре беше много шик-стока много, великолепни стоки с най -изискано качество. Да - магизин за богати - в квартал за богати…

• се отправи към щанда за детски играчки. Тръгна измежду щандовете и видя , че една холандка с трите си деца дърдореше на висок глас и им обясняваше нещо. После тази женица извика касиерката за да я пита нещо и започнаха техните обяснения,дето ви ги казах ,че се обясняват като малоумници...
• за камери, но не видя нито едно око... О, небеса! Сега е момента… Мила бързо се завъртя към касата, която беше в едно чекмедже, издърпа касетата с парите, мушна я в голямата си чанта и си тръгна. Докато пресичаше магазина сърцето и щеше да изскочи, тя почувства ,че краката и омекват, но един вътрешен глас и каза - стегни се, стегни се, това е за последно, стегни се… Ето вече прекрачва навън, където студения вятър я пронизва и раздипля полата и. Мила бързо се шмугва в навалицата и след няколко криволичещи улици влиза в едно кафене. Сервитьора дойде и тя поръча стамппот – къдраво зеле, смесено с намачкани картофи и сервирано със сос, горчица и пушена наденица. Беше гладна като вълк. Поръча си чаша вино и пое към дамската тоалетна-все пак трябваше да види какъв удар е направила. Отвори чантата, изсипа касетата и очите и изхвръкнаха - много пари - на пръв поглед около 35-40 хиляди евро.

                    Бива си го оборотът- подсмихна се тя... О, да - богаташкия магазин си заслужаваше да го ошушка… После излезе доволна и щастлива, отправи се към масата си в сепарето и зачака храната.

• дойде като по часовник, сервира и с усмивка и пожела добър апетит. Мила имаше добър апетит, никога не се ограничаваше в храната, но не качваше нито грам - беше стройна, вталена и секси. Похапна си, изпи чашата с вино и една гениална мисъл се прокрадна в нея. Да си вземе жилище-лодка!
• Ще се изнесе още днес и ще наеме веднага жилище лодка за няколко месеца-на първо време три месеца. После ще види с какво ще се занимава. Беше завършила финанси, но скучната материя и цифри въобще не се връзваха с амбициите и, че една красива жена трябва да си пропилява живота с бумащина. Сближи се за тези години с няколко господа, които я финансираха добре, само и само да я имат няколко дни в месеца.

                      После ги заряза и откри, че може да изкарва пари от кражби. В ума и се въртяха дръзки идеи за нещо по-добро - обир, с който да се издържа до края на дните си. Само че не познаваше такъв човек ,който ще се върже за такъв риск.

            Трябва да помисли, с кой би могла да го направи. И кой не би я предал и смлял от бой после - при подялба на плячката. Умна е, трябва да мисли... мислите и се оплитат в картини за обира, хубав план, като по екшъните, професионалист трябва и да не е много умен… за да може да го манипулира както си иска… О, мечти! Как и се иска да отплава и да живее в някое топло местенце, с палми, с океан и много текила… Захване ли се, Мила ще изпипа нещата…

                                 Унесена в красиви мечти и илюзии, премрежила зелен поглед, тя не знаеше, че зад гърба и се промъкват двама здравеняци от полицията. Изненада!

               Те се спуснаха, хванаха ръцете и, белезниците щракнаха зловещо… полицейска кола със сирена…

         Всичките и намерения се провалиха с гръм и трясък, мечтата за обира се спука като сапунен балон...

Приказката в Амстердам завърши с три годишна присъда в Лелистад - разположен на 80 км. от Амстердам.

Но Мила все още крои планове, ще ги изкара тези три години и после… пак ще е в играта… мама миа Амстердам!