ПРИТЧА ЗА МЛАДОСТТА И СТАРОСТТА
Вятърът весело си играеше с него. Гонеше го по детски, спираше се, после хукваше наново да го догони. Ту го издигаше високо към небето, ту го завърташе в кръг като във вихрен танц. А то, радостно се оставяше на милите ласки на вятъра и чакаше само лекия му полъх, за да се наслади на разходката си с него. Изглеждаше като златиста пеперуда, обвита в оранжеви отражения. Плавно и внимателно прехвърчаше, оглеждаше се учудено виждайки света за първи път от толкова високо. После въздъхваше приятно уморено и полягаше на тревата. Седеше така с часове и потъваше в спомени...
Преди, когато беше още мъничко, здраво се държеше за клона и беше абсолютно сигурно, че ще е завинаги така. Ден след ден порастваше, протягаше се доволно, блестеше на слънцето като лакирано и издаваше толкова свеж аромат, че привличаше пеперудите и пчелите около себе си. Времето почти винаги беше приятно топло, вятърът го караше леко да затрептява. Така шумолейки разговаряше с другите си братч ...