۞
Живели някога две слънца, братче и сестриче. Слънчо и Лъчиста ги нарекъл техният баща. Ала далеч, далеч от него търкулнали се те и стигнали чак до Земята. Докато си играели, Слънчо и Лъчиста започнали да се хвалят един пред друг. Слънчо казал:
Аз съм мъжкото начало и съм толкова силен… Виж! Разтапям ледове, изсушавам водите, управлявам вулканите. Вятърът и морето са подчинени на мен. Аз съм велик и хората зависят от мен.
Лъчиста на свой ред рекла:
От мен също зависят хората. Аз съм женското начало. Ако сутрин не изгрея, няма да има ден. Аз съм най-прелестната и топля земята с моите нежни лъчи през зимата. Радвам хората през лятото и през пролетта. А през есента зареждам полетата, тревите, плодовете и зеленчуците с моята енергия. Без мен светът е изгубен.
Добре! – предложил Слънчо. – Да проверим тази работа и да разберем кой от нас двамата обичат повече хората. Ти се търкулни на изток, а аз на запад. Всеки нека да представи себе си по най-добрия начин и така ще разберем кой от нас е п ...