Имало едно време един обущар. Той живял в едно малко село със своя единствен син. Откакто жена му починала от страшна болест, той сам трябвало да се грижи за своето дете. Обущарят работел от сутрин до вечер, за да изхранва себе си и сина си, докато момчето не пораснало. Но с годините, обущарят все повече се убеждавал, че сина му не е такъв, какъвто му се е искало да бъде. Той бил глупав, непохватен и никаква работа не му се отдавала.
Един ден обущарят се разболял. Имал нужда от ден-два да си почине, ала някой трябвало да отиде до града, за да купи кожа и конци за нови обувки. Решил той да изпрати сина си. Колкото и да не му се искало, той му доверил последните си златни монети и му дал каруцата с магарето.
- Внимавай много, сине! Това са единствените ни пари. Отиди в града и купи материалите, които ми трябват, за да направя нови обувки. Никъде другаде не се спирай и не харчи монетите! - заръчал му той.
Глупавият му син го уверил, че ще изпълни заръката. Взел си малко хляб и сирене за и ...