Приказка

   - Дядо, дядо, деденце! Върнахме се от морето!

   - На дядо ясната звездичка! Добре си ми дошла, миличка! Дай дядо да те прегърне! Разказвай сега! Как беше там?

   - Много хубаво беше! Къпахме се, ходихме на луна-парк, плувахме с корабче... А бе супер!... Само едно нещо не ми хареса...

   - Кажи, дядовото!

   - Ходихме в едно село. И имаше голяяяям огън, и после като изгоря, едни какички ходеха по жарта! И беше много страшно! И аз... мъничко се разплаках...

   - Защо, бе дядо? Защо се разплака?

   - Ами спомних си как пролетта, като чистихме с теб градината, и събирахме съчки и после ти ги запали... Нали ми каза да стоя далече от огъня... А аз тогава с една пръчка... Не те послушах... Ти носеше още листа и боклуци, а аз бръкнах в огъня и изскочиха искри... И една такава мъничка искрица литна и се залепи на крачето... И ми направи дупка на чорапчето, и ме заболя... Ама много ме заболя!

   - И защо не каза тогава на дядо?

   - Срам ме беше... Ти ми каза да не бъркам, а пък аз... И като видях какичките боси в огъня, ми стана страшно, че много ги боли! Щом от една малка искрица така боли...

   - Ех, деденце. Не ги е боляло. Не съм ли ти разказвал приказката за Искрица Ясна Звездица и нейните трима братя?

   - Не, дядо. Разкажи ми, разкажи ми! Моля те!

   - Добре, звездичке! Сядай тука на пейката до дядо и слушай!

   Имало едно време един работлив дървар. Живеел той с обичната си жена в малко селце в Странджа планина. Къщурката им била на края на селото, до самата гора. Имали си трима сина и една дъщеричка. Тяхната кръстница Мъдрата Знахарка Нестинарка ги била нарекла с чудни имена. Най-големият бил Пламък Силен Като Камък, средният – Огнян Винаги Засмян, малкият – Димко Хитър Невидимко, а най-малката, тяхната сестрица – Искрица Ясна Звездица...

   - Дядо, дядо, ама ти и на мен понякога казваш „ясна звездица”!

   - Да, деденце. Защото ми приличаш на такава. Слушай сега!...

   Хората се чудели „Какви са тези имена? Защо са ги нарекли така?“, а тяхната кръстница отговаряла „Ще дойде ден, ще разберете защо!“ Щастливо живеело семейството на дърваря. Денем момчетата помагали на баща си в гората, а Искрица Ясна Звездица  - на майка си в къщната работа. А вечер играели до насита. Смях, песни и радостна глъчка огласяли горската дъбрава. Огнян Винаги Засмян измислял най-веселите игри. Димко Хитър Невидимко бил най-добър на жмичка. А Пламък Силен Като Камък се грижел да не закъсняват за вечеря…

-         А Искрица, дядо? А Искрица?

-         Тя, дядо, непрекъснато им казвала „Внимавайте да не паднете! Внимавайте да не се ударите! Внимавайте да не се изцапате! Да не скъсате панталонките!“…

-         Също като баба!

-         Да, защото баба много те обича. И Искрица обичала своите братя…

   Времето минавало. Децата пораснали. Момчетата се превърнали в стройни и силни момци, а тяхната сестрица – в чудна хубавица. Но ето, че един ден небето се смрачило, задухал силен вятър, а от планината се чул страшен тътен. Събудил се бил Триглавият Змей Огневей. Той живеел в пещера, високо в планината. Будел се веднъж на сто години. Събудил се змеят, размахал огромните си крила, полетял надолу към ниското, а там избълвал огън от ноздрите на трите си глави, и запалил гората от единия край. После литнал на другия край на гората и зачакал своята плячка. Разбягали се горските животни – елени, сърнички, прасенца, катерички и зайчета, но нямало къде да избягат. Зад гърба им били огнените езици, а пред тях отворените усти на Змей Огневей. Приклещил ги той, изловил много от тях, напълнил си търбуха, а после литнал обратно към пещерата. Хората излезли от селото и с много труд едва угасили горския пожар...

   Хей, звездичке, да не е много страшничко?

   - Само мъничко... Разказвай! Разказвай!

   - На следващия ден Триглавият Змей Огневей отново се спуснал от планината, но този път право към селцето. Трябвало му невеста да му изчисти непочистената от сто години бърлога. За зла беда на пътя му се изпречила Искрица Ясна Звездица. Грабнал я Змей Огневей и я отнесъл в пещерата. Писнала да плаче старата ѝ майка, но нямало що да стори. Бащата и братята на Искрица Ясна Звездица били в гората и не могли да я защитят. Когато се върнали и научили за случилото се, тримата братя веднага решили да тръгнат и да спасят сестрицата си. В този момент от гората излязла тяхната кръстница Мъдрата Знахарка Нестинарка и им рекла „Дойде време да разберете защо носите тези огнени имена. Орисала съм всекиго от вас още от раждането му да има вълшебна дарба. Но тази дарба ще получите тогава, когато един от вас е далече от другите. Ето, че този ден дойде. Искрица е далече от тук. Ти, Пламък Силен Като Камък, ще можеш да изстрелваш кълба пламъци, с които да се биеш със Змей Огневей. Ти, Огнян Винаги Засмян, ще можеш да разперваш  огнен ямурлук, който ще ви пази от змея. А ти, Димко Хитър Невидимко, ще можеш да пускаш  облаци дим, в които да се криете, когато змеят ви връхлети. Вървете и спасете сестрицата си!“

   Нарамили брадвите си тримата братя и тръгнали. Вървели цял ден и цяла нощ, изкачили планината, стигнали до поляната пред пещерата. Подушил обаче Змей Огневей въздуха, замирисало му на човешко месо и изскочил навън. Видял тримата юнаци и тъкмо да изригне огън от ноздрите на трите си глави и да ги изпепели, Димко Хитър Невидимко замахнал и от ръцете му излязъл облак дим. Скрили се братята в облака и тихичко се запромъквали към чудовището. То обаче не било глупаво. Започнало да бълва пламъци напосоки в облака. Тогава Огнян Винаги Засмян разперил огнения ямурлук и застанал пред братята си. 

   - А какво е ямурлук, дядо?

  - Ямурлукът е нещо като твоята пелерина, дядовото. Само че с качулка. Пазил е някога хората от дъжд и студ.

  - Аха. Разбрах. Разказвай, разказвай!

  - ...Разперил ямурлука и скрил братята си. От време на време някое огнено кълбо уцелвало плаща, но той бил здрав и нито най-малкото огънче не можело да мине през него и да нарани братята. Промъкнали се те близо до  Змей Огневей. Изскочил напред Пламък Силен Като Камък и започнал да хвърля по него кълба пламъци. Змеят се сгромолясал на земята, а братята извадили брадвите си и пата-кюта, пата-кюта отсекли трите глави на Змей Огневей. После се втурнали в пещерата, намерили завързаната си сестрица, освободили я и изскочили навън. Но що да видят! Змеят бил издишал толкова много огън през ноздрите си, че тревите и храстите пред пещерата се били запалили и горели. Скоро огънят щял да стигне гората и тогава щели да бъдат хванати в огнен капан. „Не бойте се, мили мои братя – рекла Искрица Ясна Звездица – аз ще ви пренеса през горящата поляна.“ „Но как, Искрице?! Ти си боса! Краката ти ще изгорят!“ – уплашили се те. „Няма. Кръстницата и мен ме е дарила с вълшебна дарба. Да мога в огъня да ходя!“ Тъй рекла Искрица Ясна Звездица, грабнала Димко Хитър Невидимко, пренесла го през огъня. Върнала се, взела и Огнян Винаги Засмян. Пренесла и него. А огънят ставал все по-силен и по-силен. Викнал тогава Пламък Силен Като Камък: „Не се връщай за мене, сестрице Искрице! Бягайте, спасявайте се!“ Не го послушала тя, върнала се, грабнала и него. А той бил най-голям и най-тежък. Бавничко пристъпяла Искрица Ясна Звездица през огъня, пъшкала от усилие, а ризата ѝ аха всеки момент да пламне, толкова горещо било. Но успяла да премине през жаравата. Паднала от изтощение накрая, братята ѝ я вдигнали и я понесли към селото. Там майка им, баща им и добрата кръстница ги посрещнали със сълзи на очи. Прегърнали ги, а после извикали хората от селото и настанала чудна веселба. Три дни яли, пили и се веселили. И за да не забравят как са се отървали от Триглавия Змей Огневей, всяка година на същия ден палели огън на мегдана на селото, а Искрица Ясна Звездица танцувала в жаравата. После, когато  тя се омъжила и имала свои деца, и те танцували в жаравата. После и децата на нейните деца, и така до ден днешен. А танците, в чест на Мъдрата Знахарка Нестинарка, нарекли нестинарски танци...

  Така че, деденце, ти си видяла пра-пра-пра-внучките на Искрица Ясна Звездица. И не ги е боляло, защото и те са носели вълшебството на Мъдрата Знахарка Нестинарка... Хей, звездичке, ти да не задряма?

- Не, дядо. Мисля си...

- Какво, деденце?

- За онази искрица, дето изгори чорапчето ми...

- Ами тя, миличка, просто те е предупреждавала „Пази се от огъня!” Иначе е можело и по-лошо да се изгориш. Не ѝ се сърди! Когато видиш искри, спомни си за Искрица Ясна Звездица! И за нейните трима братя!

- Много хубава приказка, деденце! Благодаря ти! Толкова те обичам!

- И аз теб, звездичке!... Да вървим сега при баба да ѝ занесем зеленчуците за супата!...

17.12.2015