26.02.2023 г., 5:19

Приказка за обущаря

1.2K 5 6
1 мин за четене


Имало едно време в едно царство-господарство един беден обущар. От сутрин до вечер, той се трудил за прехраната на голямото си семейство. Имал шест деца и болна жена. Но колкото и да работел, парите все не стигали. Децата ходели със старите си дрехи и били недохранени. И нямало пари за жена му, да я заведе на добър лекар за да я излекува, а тези лекари на които я водел не знаели какво й има.
Един ден както си оправял едни обувки, от тока на едната обувка изпаднала една жълтица. Обущарят много се зарадвал. Представил си как води жена си на добър доктор и купува храна за децата си.
Но той бил добър и честен човек и душа не му дала да остави жълтицата за себе си. Когато дошъл собственика на обувките, обущарят му дал и жълтицата. Човекът бил много благодарен и казал:
- Аз съм богат, а ти си честен човек, Коледа е, затова ще те възнаградя. 
И му дал една кесия със жълтици.

Обущарят бил повече от щастлив. Накупил лакомства и нови дрехи на децата си, които много се зарадвали. Завел жена си на добър лекар, който разбрал от какво е болна и я излекувал.
Обущарят и семейството му се преместили в по-голям дом и заживели честито.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Vaska Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Ваня!
  • Как ми се ще не само в приказките , но и живота всичко да има хубав край . Да няма беди и неволи , но.....уви ! Животът е пъстър и шарен . Браво за хубавата приказка.! Зареди ме с позитивизъм.
  • Благодаря ви, момичета за коментарите и за любими!
  • Добрината може да бъде оценена само от добър човек.
    Хубава приказка.
  • Приятно е да прочетеш поучителна приказка с хубав край.

Избор на редактора

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...