18.02.2009 г., 9:24 ч.  

 Приказка за приказката - втора част 

  Проза » Други
1478 0 4
4 мин за четене
Баща ми, старият комар Млин Все-едно-какъв, да са всевечни дарбите на крилете му е широко скроена личност. Той обича природата и умее да и се наслаждава с възторга на току-що излюпена ларва. Сутрин като стане, първата му работа е да целуне майка ми - мадам Досадна Каклине, и с най-невинна усмивка да изпие чашка прясна вчерашна утайка кафе докато чете ежедневното парченце вестник (ако има такова довято от теченията върху близката шипка). Следва бурно жужащо приготвяне за работа, от което на Досадна и се вземат всички спокойно циркулиращи полузаспали намерения и се възкачват до ядосаната настойчивост на звънтящо пиколино, но в края на краищата Млин е наконтен по последна прогноза и изблъскан вън от вмирисания лукс на дома, осигурен с климатик от листата на стария репей. Забравих да спомена, че Млин е всепризнат готвач-вълшебник в комарското селце от градски тип Боровинково. За Досадна остава да оползотвори домакинското си съществуване с бурно прочистване на свежия полъх и някой друг разг ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Предложения
: ??:??