Баща ми, старият комар Млин Все-едно-какъв, да са всевечни дарбите на крилете му е широко скроена личност. Той обича природата и умее да и се наслаждава с възторга на току-що излюпена ларва. Сутрин като стане, първата му работа е да целуне майка ми - мадам Досадна Каклине, и с най-невинна усмивка да изпие чашка прясна вчерашна утайка кафе докато чете ежедневното парченце вестник (ако има такова довято от теченията върху близката шипка). Следва бурно жужащо приготвяне за работа, от което на Досадна и се вземат всички спокойно циркулиращи полузаспали намерения и се възкачват до ядосаната настойчивост на звънтящо пиколино, но в края на краищата Млин е наконтен по последна прогноза и изблъскан вън от вмирисания лукс на дома, осигурен с климатик от листата на стария репей. Забравих да спомена, че Млин е всепризнат готвач-вълшебник в комарското селце от градски тип Боровинково. За Досадна остава да оползотвори домакинското си съществуване с бурно прочистване на свежия полъх и някой друг разговор с приятелки и съседки - нищо извън битието на другите. Така или иначе нейната е лесна - Млин носи от работата си всякакви останки от вкуснотии и това е причина за всеобща завист на женската част от населението на Боровинково.

- Братя и сестри имаш ли? - Тачита така се е вживяла в едва доловимата реч, че вече е забравила  сън и умора, уроци и „трябва да”е отложено за „може би на разсъмване”.

- Да, Малчо Звънкогласов, но какво общо има тук брат ми?

- Май не обичаш да разказваш за него? - Тачита е намръщила любопитен нос. Тя е единствено дете и не може да разбере как някой не би желал да разкаже за брат си.

- Е, добре! Той е млад, амбициозен музикант, страшно красив и много талантлив. Не мога да разбера какво толкова му харесват жените? Има повече обожателки от кралят, кралицата и целият Вселенски свят взети заедно!

- Добре, добре - Ливилинка не може да понесе новината. Та нали самата тя се бори за подобна популярност. - Карай нататък. До тук всичко е ясно.

С това „всичко е ясно” тя направо съсипва Ервин. Той скрива разочарованието си с едно ненавременно приглаждане на крилцата.

- Исках да ви разкажа за себе си, за да разберете моята история по-добре. Всеки има обичливи родители, понякога, както е в моя случай страшно популярен брат, което в никакъв случай не помага на самия теб да се реализираш, защото вечно те сравняват с него, и свои мечти. А моите винаги са били тихи и скромни. Обичам света на числата. Той е тих,уютен и спокоен. В него царуват здравият разум и логиката. Интуицията и вдъхновението. И ако познаваш техните закони си в състояние с постоянство и предвидливост да натрупаш пари. И така, от скромен провинциален младеж аз се издигнах до председател на борда на националната банка „Възможен фалит”. Всички ме познаваха и ми се възхищаваха. Имах най-модерната кола патладжанодес, най-изисканият фрак и диктувах модата в света на бизнеса. Притежавах собствен апартамент в квартала на богатите „Изоставени буркани”, но в личен план се чувствах малко самотен. Не ми е липсвало женско внимание, но дамите, с които се срещах се интересуваха повече от парите, които пръсках наляво-надясно за разточителните им нужди, и не обръщаха внимание на скромната ми личностна романтика, поезия, книги и дребните, незначителни според тях жестове на внимание. Имам колекция от цветя и четирилистни детелини, за които се грижа съвсем сам, както и друга от слюдички и стъкълца...

- И какво общо има това с нас? - Ливилинка с мъка крие своята досада. - Ти си комар като комар! А ние утре сме на училище и съвсем си загубихме времето да слушаме твоите глупости!

- Така казваха и дамите, с които се срещах. Докато един ден, в църквата не видях Нея! Единствената!

- Ти искаш да ни разкажеш за своята любима, нали? - Тачита, чиято доброта и сърдечност са в състояние да спасят и най-загубената кауза отново е видяла със сърцето си същността на драмата.

Ервин е очарован. Истината, която кой знае защо вече е полегнала на Ливилинкиното легло направо изтръпва, но този път от щастие. Вече направо крясва на лампата: ”Спри с това отвратително бръмчене!” Лампата замира и даже не смее да обясни, че е репетирала за фестивала на луминисцентните таланти. Всички сдържат дъх и в този миг дежурната възпитателка идва за да напомни, че е време за лягане.

Няма как - редът си е ред и трябва да се спазва. Всеки си ляга със своите мисли. Нека им пожелаем: „Лека и спокойна нощ” и да дочакаме утрото, което според старите хора е по-мъдро от вечерта. Защо ли?