И пак е вечер. Мими е в нетърпеливо очакване. Дали ще дойде или не феята на сънищата? Това очакване е толкова мъчително за Мими. Иска й се това де е по-скоро, за да се потопи отново в онзи приказен, вълшебен свят, в който я води феята.
Бледолилаво сияние. Феята е тук. Усмихна се на Мими с нейната си блага усмивка и започна да разказва поредната приказка.
Живели някога на една планета извън нашата слънчева система не хора, като нас, а русалки. Красива била планетата на русалките. На нея почти нямало суша, само отделни малки островчета, на които русалките присядали от време на време, за да наблюдават небето в цялата му прелест, както през деня така и през нощта. Звездата, която дарявала живот на тази планета не била като нашето слънце. Тя била по-специална звезда, която светела с червена светлина. Била огромна и запълвала почти цялото небе през деня, но била умираща звезда.
- Но, Фейо, нима звездите умират?
- Да, Мими, и звездите умират, но се и прераждат в мънички звезди. Техният път на ...