- Дядо, разкажи ни приказка, моля те!
- Да, приказкааа! – казала Ани с огромен ентусиазъм.
Той не можеше да откаже на малките си, палави и сладки внуци, та напрегна мозъка си и започна дългата и поучителна приказка.
- И така, имало едно време един младеж, който бил много доверчив и добър. Той смятал, че светът е красив и няма какво да се обърка. В колежа той се започнал с хора, които допринесли за идеализацията му...
- Какво означава идеализация? – попита Ани с пръстче в уста.
- Хмм... идеализация е... да смяташ всичко за перфектно, идеално... И така, там той се запознал и с едно момиче. А колко красиво е било момичето... Черната ù коса достигала до кръста – винаги гладка като коприна, сините ù очи пронизвали сърцето на всеки момък, а умът ù – той сечал като бръснач!
- Офф, дядо, няма да разказваш някаква безмислена, сладникава любовна история, нали?
- Любовта никога не е безмислена, Денис! Тя може да наранява, може и да лекува. Но тя винаги създава промени. Та докъде бях стигнал...
- ...