Приказката на живота ми

      С приятеля ми, който се казва Тихомир, решихме да заминем за чужбина, за да спечелим пари  и да си купим наш собствен апартамент. Всичко вървеше по план, докато не почнахме работа. Него го сложиха да работи на едно място, мен на друго и ни разделиха. Тогава се запознах с Росен. Той беше мил любезен и винаги ми помагаше.

      С Тихомир започнахме да се виждаме все по-рядко, а когато се виждахме, се карахме за какви ли не глупости. Започнахме да се отдалечаваме един от друг. Тогава започнах да излизам с Росен. В началото той искаше да има нещо между нас, но аз не посмях и го помолих да си останем приятели и да продължим да излизаме заедно. С всеки изминал ден аз започвах да се влюбвам в него и да се отдръпвам все повече от Тихомир, докато един ден се разделихме.

      С Росен продължихме да излизаме. Веднъж решихме да отидем в парка и да се любуваме на гледката. Седнахме и започнахме да си говорим. Беше ми много хубаво и го целунах. Осъзнавайки какво правя, се отдръпнах и избягах. Прибрах се в квартирата и казах на Тихомир какво съм направила, а той се ядоса, събра си багажа и си тръгна за България.

      На следващия ден се чувствах ужасно гузно. Отидох на работа и Росен пак беше там. Хвана ме за ръката и ме попита: "Какво направих вчера? Нали не те нараних?" Обърнах се и се разплаках. Не знаех какво да направя, какво да кажа... Съсипах всичко и не знаех как да оправя нещата... Тогава той видя силзите ми и ме прегърна. "Обикнах те, Грета, и не искам да виждам в очите ти сълзи, моля те само да ми дадеш шанс да ти покажа колко е голяма обичта ми към теб!"

      На следващия ден се видяхме и започнах всичко начисто. Всичко беше прекрасно, бяхме влюбени и щастливи. Един ден Росен получи телеграма от България в която пишеше,че спешно трябва да се прибере,защото баща му е влезнал в болницата и не е добре. Решихме да се приберем заедно и напуснахме работата си. Прибрахме се в неговия град, решихме да останем за няколко седмици и да отидем в моя град.

      Мислех, че всичко е наред, но той ми каза, че трябва да замина сама, защото имал да оправя една каша, която не искал да виждам. Послушах го и се прибрах. Всеки ден се чувахме по телефона, говорехме с часове и един ден той ми каза, че има друга и не можел да я остави... Тогава осъзнах колко много го е заболяло Тихомир... Съжалявах много и исках да умра. Бях готова на всичко, за да върна времето назад, но не можех.

      Случайно срещнах Тихомир и му разказах какво е станало, а той ме прегърна и каза, че още ме обича и иска да е с мен... Отново се събрахме, но аз не спирах да мисля за Росен... И до ден днешен е така... Росен е в душата ми, а Тихомир - в ръцете ми...

      Сега знам какво ще си кажете всички вие, които четете това, но ще ви помоля да не ме съдите, защото знам, че никой не е безгрешен... Надявам се никой да не изпита това, което аз изпитах...