Приказките на баща ми 11

                              САМА САМИЧКА, БЪРЗА БЪРЗИЧКА

             Гледал Господ от небето и се любувал на произведението си. Колко е красива земята. Планини, реки, езера, гори.
             - Я да видя, как живеят хората. А, ето тук един мъж оре нивата си с дървено рало. Ама, какво прави той? Започва от единия край на нивата, изкарва една бразда до другия край. След това премества ралото и воловете отначалото на първата бразда и  започва втора бразда. Стига до края на нивата и пак премества ралото и воловете в началото на нивата и започва трета бразда. Я, да му помогна, да не се мъчи толкова.
             Приел Господ образа на мъж и отишъл при орача.
             - Добър ден, човече. Гледам те как ореш. Започваш една бразда стигаш до края на нивата и след това преместваш ралото и воловете, там, където е началото на първата бразда, за да започнеш втората. Не е необходимо втората бразда да започва, там, където започва първата бразда. Направи само един малък завой и от края на втората бразда, започни третата бразда и ще свършиш браздата, там където е началото на втората бразда.
             Човекът послушал странника, видял, че и така може да се оре, даже става по-бързо.
            - Я да погледам, ха, ето тук една жена, която тъче. И какво прави. Провира преждата от левия край и достига до десния край и затъкава. След това къса преждата и пак започва от левия край, провира преждата и достига до десния край.
            Приел Господ образа на възрастна жена и посетил жената, която тъкала платното. 
            - Добър ден, госпожо. Може ли да погледам как тъчеш.
            - Да, разбира се.
            Продължила жената да тъче, така както си знае. Започва от левия край, провира преждата и достига до десния край. Затъкава. Къса преждата и пак започва от левия край.
           - Защо не опиташ, като достигнеш десния край и затъчеш платното, да не късаш преждата, а да продължиш тъкането от десния край, провираш пак преждата и достигаш до левия край.
           Опитала жената да следва съвета на гостенката и видяла, че може и така да се тъче. Става по-бързо и по-хубаво.
           Останал доволен Господ от себе си.
           Минали няколко години и Господ се сетил за хората, на които помогнал.
            - Я аз отново да ги посетя.
           Приел Господ образа на мъж и отишъл на нивата при орача.
           - Хей, човече, кой те научи така да ореш? - попитал Господ.
           - Един мъдър човек, да го поживи Господ, ме посъветва. И съм много доволен. Така работата ми спори - отвърнал орачът.
           - Да те благослови Господ, ти си добър човек. Един ден в годината да работиш и с труда на този ден, цяла година да се храниш.
            И досега трудът на орача е благословен. Известна е и поговорката "ден година храни".
            Решил Господ да посети и жената, която тъкала платно. Преобразил се на възрастна жена.
           - Добър ден, жено. Виждам, че тъкането ти става по-хубаво и по-бързо. Кажи ми, кой те научи така хубаво да тъчеш.
           - Сама-самичка, бърза-бързичка - отговорила жената. - Че кой може да ме научи.
          - Ти си неблагодарна жена. Да даде господ, цяла година да работиш и това, което направиш, да го ползваш един ден и никой да не цени труда ти.
           Така и станало, жената непрекъснато работи и никой не цени труда й.