САМА САМИЧКА, БЪРЗА БЪРЗИЧКА
Гледал Господ от небето и се любувал на произведението си. Колко е красива земята. Планини, реки, езера, гори.
- Я да видя, как живеят хората. А, ето тук един мъж оре нивата си с дървено рало. Ама, какво прави той? Започва от единия край на нивата, изкарва една бразда до другия край. След това премества ралото и воловете отначалото на първата бразда и започва втора бразда. Стига до края на нивата и пак премества ралото и воловете в началото на нивата и започва трета бразда. Я, да му помогна, да не се мъчи толкова.
Приел Господ образа на мъж и отишъл при орача.
- Добър ден, човече. Гледам те как ореш. Започваш една бразда стигаш до края на нивата и след това преместваш ралото и воловете, там, където е началото на първата бразда, за да започнеш втората. Не е необходимо втората бразда да започва, там, където започва първата бразда. Направи само един малък завой и от края на втората бразда, започни третата бразда и ще свършиш браздата, там където е началото на втората бразда.
Човекът послушал странника, видял, че и така може да се оре, даже става по-бързо.
- Я да погледам, ха, ето тук една жена, която тъче. И какво прави. Провира преждата от левия край и достига до десния край и затъкава. След това къса преждата и пак започва от левия край, провира преждата и достига до десния край.
Приел Господ образа на възрастна жена и посетил жената, която тъкала платното.
- Добър ден, госпожо. Може ли да погледам как тъчеш.
- Да, разбира се.
Продължила жената да тъче, така както си знае. Започва от левия край, провира преждата и достига до десния край. Затъкава. Къса преждата и пак започва от левия край.
- Защо не опиташ, като достигнеш десния край и затъчеш платното, да не късаш преждата, а да продължиш тъкането от десния край, провираш пак преждата и достигаш до левия край.
Опитала жената да следва съвета на гостенката и видяла, че може и така да се тъче. Става по-бързо и по-хубаво.
Останал доволен Господ от себе си.
Минали няколко години и Господ се сетил за хората, на които помогнал.
- Я аз отново да ги посетя.
Приел Господ образа на мъж и отишъл на нивата при орача.
- Хей, човече, кой те научи така да ореш? - попитал Господ.
- Един мъдър човек, да го поживи Господ, ме посъветва. И съм много доволен. Така работата ми спори - отвърнал орачът.
- Да те благослови Господ, ти си добър човек. Един ден в годината да работиш и с труда на този ден, цяла година да се храниш.
И досега трудът на орача е благословен. Известна е и поговорката "ден година храни".
Решил Господ да посети и жената, която тъкала платно. Преобразил се на възрастна жена.
- Добър ден, жено. Виждам, че тъкането ти става по-хубаво и по-бързо. Кажи ми, кой те научи така хубаво да тъчеш.
- Сама-самичка, бърза-бързичка - отговорила жената. - Че кой може да ме научи.
- Ти си неблагодарна жена. Да даде господ, цяла година да работиш и това, което направиш, да го ползваш един ден и никой да не цени труда ти.
Така и станало, жената непрекъснато работи и никой не цени труда й.
© Елена Димова Всички права запазени