6.10.2010 г., 10:20

Приказките на моя баща - втора част

1.4K 0 2
2 мин за четене

ПРИКАЗКИТЕ НА МОЯ БАЩА

II част

          Увод. Преди повече от 2 години, през месец февруари 2008 г., от събраните приказки, които разказваше моят баща, направих 25 малки книжки за домашна употреба. Раздадох книжките на роднини, приятелки и съседки.

          Каква беше изненадата ми, когато сестра ми каза:

          - Ами, ти не си разказала тази приказка… онази приказка…

          И така, приказките продължават. Спомних си и още приказки.

 

 

ЧИЯ Е МЕСЕЧИНАТА

          Това се случило много отдавна, някъде в началото на миналия век, когато все още хората не знаели какво е това електричество и не са били толкова образовани.

          Един мъж и една жена, тракийци, работили цял ден на полето и когато се стъмнило, си тръгнали да се прибират. Както всяка вечер, отишли до кладенеца да напълнят няколко кофи с вода, за да напоят воловете. Жената хвърлила кофата в кладенеца и след малко, когато водата се успокоила, хванала синджира на кофата, за да започне да тегли, погледнала в кладенеца и какво да види. Месечината я гледала отдолу.

          - Мъжо, мъжо, ела да видиш, месечината е паднала в нашия кладенец.

          Приближил се мъжът и надзърнал в кладенеца.

            - Жено, трябва да извадим месечината.

          И започнали да теглят. Теглили, теглили, кофата не помръдвала.

           - Изглежда, че месечината е много тежка. Иди, жено, да извикаш съседите, а аз ще впрегна воловете и те да теглят.

           Извикала жената съседите и започнали всички да теглят: мъжът, жената, воловете и съседите. Кофата не помръдвала. Теглили, теглили и изведнъж кофата тръгнала. От силата, с която теглили, всички се катурнали долу на земята и погледнали нагоре.

           - Ха, изтеглихме месечината. – обадил се някой от тълпата.

          - Притесних се, че ще останем без месечина. -  обадил се друг.

          И оттогава, тази месечина, която виждате,  е благодарение на траките, които я извадили от кладенеца.

                                    *  *  *

          Е, сега всички сме много образовани и високо интелигентни, но имам въпрос:

          - На каква географска ширина може отражението на луната да се види в кладенец. Мисля, че това в България не може да се случи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тракия, ама в най-южната и част, не тази, която е в България.
  • Като наблюдавам как върви месечината от Мизия, мисля че случката е станала някъде в Тракия - че там месечината минава точно над кладенеца и отражението й ще може да се види в него!

Избор на редактора

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...