ПРИКАЗКИТЕ НА МОЯ БАЩА
II част
Увод. Преди повече от 2 години, през месец февруари 2008 г., от събраните приказки, които разказваше моят баща, направих 25 малки книжки за домашна употреба. Раздадох книжките на роднини, приятелки и съседки.
Каква беше изненадата ми, когато сестра ми каза:
- Ами, ти не си разказала тази приказка… онази приказка…
И така, приказките продължават. Спомних си и още приказки.
ЧИЯ Е МЕСЕЧИНАТА
Това се случило много отдавна, някъде в началото на миналия век, когато все още хората не знаели какво е това електричество и не са били толкова образовани.
Един мъж и една жена, тракийци, работили цял ден на полето и когато се стъмнило, си тръгнали да се прибират. Както всяка вечер, отишли до кладенеца да напълнят няколко кофи с вода, за да напоят воловете. Жената хвърлила кофата в кладенеца и след малко, когато водата се успокоила, хванала синджира на кофата, за да започне да тегли, погледнала в кладенеца и какво да види. Месечината я гледала отдолу.
- Мъжо, мъжо, ела да видиш, месечината е паднала в нашия кладенец.
Приближил се мъжът и надзърнал в кладенеца.
- Жено, трябва да извадим месечината.
И започнали да теглят. Теглили, теглили, кофата не помръдвала.
- Изглежда, че месечината е много тежка. Иди, жено, да извикаш съседите, а аз ще впрегна воловете и те да теглят.
Извикала жената съседите и започнали всички да теглят: мъжът, жената, воловете и съседите. Кофата не помръдвала. Теглили, теглили и изведнъж кофата тръгнала. От силата, с която теглили, всички се катурнали долу на земята и погледнали нагоре.
- Ха, изтеглихме месечината. – обадил се някой от тълпата.
- Притесних се, че ще останем без месечина. - обадил се друг.
И оттогава, тази месечина, която виждате, е благодарение на траките, които я извадили от кладенеца.
* * *
Е, сега всички сме много образовани и високо интелигентни, но имам въпрос:
- На каква географска ширина може отражението на луната да се види в кладенец. Мисля, че това в България не може да се случи.
© Елена Димова All rights reserved.