29.06.2022 г., 5:32 ч.

 Приключенията на едно паве-пета част 

  Проза » Разкази
387 1 1
4 мин за четене

Приключенията на едно паве

 

пета част

 

   Огромен бял кожух се стовари на главите ни. Зимата пак дойде неочаквано, та Общината се завайка как  да изрине снега и почисти улиците. Файтоните и каруците смениха колелата с шейни, а каруцарите и файтонджиите надянаха дебели овчи тулупи, та да не им измръзнат цивките. И се понесоха по софийските улици размахвайки дълги камшици и подвиквайки весело на конете. Горките животинки, се плъзгаха по снега, но весело звъняха звънчетата и децата се радваха на дебелия сняг, извадиха шейни и кормилачки от таваните и мазетата и се понесоха весели и с зачервени от студа бузки, по баирите на някои софийски улици. Да не говориме за боянчани, княжевци и владайци, които бяха големите майстори на зимните спортове и игри.

Млекарят престана да идва, а гальотите едва смогваха да поемат тоновете згурия от пернишките печки и кюмбетата, с които   се топлеха софиянци. Парното беше голям лукс, а за баня в дома столичани за сега даже не мечтаеха. Централната баня, Банишора, Мадарската и Подуенската напъно задоволяваха хигиенните им нужда. А някои не ги мързеше да се разходят до Овча купел, Княжево или Горна баня.  Вода да искаш!

За нас, паветата, зимата е благодат.  Кротуваме под дебелата снежна покривка, нито ни газят, нито ни вадят за да ни пренареждат.

Така изкарваме на спокойствие два-три месеца. А и за хората е по-спокойно. Празници, подаръци, ядене и пиене колкото искаш. Даже най-бедните не пропускат, ако не прасенце или пуйка, да сложат в тенджерата  поне някой гласовит петел или тлъста кокошчица, купена петък от пазара.

След “малък Сечко” времето се затопля, а кога дойде оная непредвидима Баба Марта, хората се раздвижват, както и природата. Всичко и всички се събуждат от дълбокия зимен сън и хуквата да правят ремонти, да тупат килими и парцалени черги, да прекопават дворни градинки, да садят цветя, лук  за зелено, или магданоз и копър за салатата и таратора.

Момите тръгват с високите си токчета по гърбовете ни, и макар да ни причиняват малко болка, ни радват с веселата си и елегантна походка, с красотата и пролетното настроение, обхванало мало и голямо,бедни и  богати, млади и стари. Светът започва нов живот.

Напоследък минават много военни камиони в които седят голобради войничета в зелени униформи и пътуват на изток свирейки една песничка на своите физхармоники. От време на време острият звук на фабричните сирени ни стряскат по никакво време и хората бягат към мазетата на голямите кооперации, за да се крият от бомбите. Ние бяхме много късметлии до онзи зимен януарски ден на1944 година, защото на нашата улица не бяха падали никакви бомби. Но този 10 януари беше ужасен, на нашата улица паднаха 5-6 големи бомби и някои от моите братя и сестри излетяха във въздуха и бяха силно наранени, въпреки пословичната ни здравина. Трагедията беше на няколко метра от мен, на ъгъла на нашата улица “Бр. Миладинови” и малката пресечка ул. Балкан”, където американците хвърлиха 4-5 бомби и разрушиха всички къщи. В най-красивата от тях, тази с перон за карети и файтони, в този момент имаше годеж и се бяха събрали не по-малко от 30-40 човека. Всички загинаха, а между тях имаше и много млади хора, които едва бяха започнали съзнателния си живот. Всички дълго плакахме за тези невинни жертви на войната.

На нашата улица няма красиви, богати къщи, няма собственици на автомобили, но има много симпатични, честни и почтени хора. Има един доктор и един зъболекар. Аз много харесвам дъщерята на зъболекаря. Тя е много красива и вечно усмихната. Онова слабичкото момче, дето се роди през онази студена декемврийска нощ също много я харесва. Така я гледа, че чак ми става жалко за него. Мисля, че е влюбен във  Венчето. Така се казва малката красавица.  Нея всички момчета я харесват. Има и други момичета на нашата улица, също симпатични, но най-красива е дъщерята на зъболекаря. Те живеят в триетажна къша с красив балкон и огромен двор с голямо орехово дърво. Вдвора има и беседка покрита с асма. Тук децата дават представления.  Веднъж успях и аз да видя едно театрално представление. Пиесата се казваше “Принцът-жаба”, по приказката на Андерсен. Кирчо, слабото мургавичко момче беше драматизирал приказката и поставил пиесата. Той играеше ролята на царя. Естествено ролята на красивата царска дъщеря  се изпълняваше от Венчето. Висчки деца от махалата бяха добри. Момчетата ритаха топка, играеха на ашици, а в играта на “апаши и стражари” участваха и някои от момичетата. Всички заедно играеха на “народна топка”, караха колела, организираха си атетически състезания, бягаха, скачаха, а понякога и чупеха стъклата на някой комшия с бомбен шут с парцалената топка.

Нашата улица е и музикална, имаме си двама цигулари. Митко свири много приятни мелодии и е голямо удоволствие да го слушаме. А Жоро свири само упражнения и е много досадно, особено около 2-3 часа след обяд когато хората почиват, няма движение на каруци и файтони по улицата, та и ние паветата имаме прекрасната възможност малко да дремнем. Но Жоро упорито ошъва лъка и свири своите упражнения, с което опъва нервите на цялата махала.

© Крикор Асланян Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??