Беше ранна и слънчева утрин. Слънцето тъкмо бе изгряло и сега насочваше лъчите си към един прозорец, от който се виждаше стаята на малката Луси. Сигурно се питате коя ли е тази Луси, е ето, точно за нея ще ви разкажа днес. Луси беше 10-годишно момиченце със дълга руса коса, която стигаше чак до кръста ù. Тя притежаваше сапфирено сини очи, които излъчваха живост и невинност. Едва ли някой би предположил, че от тези очи могат да текат и сълзи. Но понякога и това се случваше. Луси често плачеше за баща си, който бе починал само преди година. Докторите бяха казали, че има рак и че е неизлечимо болен. Бяха му дали само две години живот и ето, че годините изтекоха бързо и днес се навършваше точно една година след смъртта му. Днес с майка ù щяха да ходят на гроба му. Луси винаги носеше красивата усмивка на лицето си, но не и днес. Днес тя бе много тъжна, и по лицето ù се стичаха горещите сълзи, които тя се опитваше да скрие. Тя облече тъмна черна рокля и черни обувки, не защото бе задължена д ...