19.04.2008 г., 17:13

Прикрита тишина

1.6K 0 1
1 мин за четене
Здравей, черни.
Здравей, казах, не друго, защо ме гледаш така  надменно.
Аа, романтиката, поезията, извинявай за упреците, но аз не пиша нито поезия, а най-малко романтична.
Аз пиша депресия, драматична депресия за мен и за теб, но ти не можеш да я разбереш, ти каза "пишеш разкази за нещо разделено от друго, за нещо, което търсиш и не намираш"
А трябваше да кажеш "пишеш разкази за мен и теб, търсиш любов в мен, но нея никога не я е имало", затова е такава моята депресия, безнадеждна.
Сега лицето ти придоби друга форма, може би съжаление? 
Нееее, не го искам, така не може, не можеш да бъдеш егоист и да съжаляваш хората, нали?
Има го в една книга "2000 начина да нараниш някого", а ти си я научила наизуст.
Питаш се защо в този разказ твоите думи липсват? Да кажем просто, че са твърде грозни.
Добре, ето "ти винаги драматизираш и вдълбаваш всичко"
Да, на едно дърво, близо до твоя плосък рай, има издълбани драматични словоизлияния.
Ти нарани мен, аз нараних дървото, нараних го, но със искреност, и онова състояние, когато всичко около теб е в размазващи огледала, а във всяко има различни образи, вцепенени, изтощени, наранени.
Ох, ти трепна и прокара пръстите си през косата си, една нотичка заигра по тях и те започнаха своя танц, но мелодията е тъжна, да, нали винаги тъжните балади ме карат да се сещам за теб и ти за мен, защото знаеш, че те ме карат да се сещам за теб, сякаш се въртя в кръг с тези думи или осмица, легнала ниско, отегчена и безсилна във безкрайността.
Колко безкрайно звучи безкрайността. И колко безкрайни ще бъдат нашите разделени сърца...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Цветанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...