Притча за Слънчицето и сърдития облак
1.7K
0
5
2 мин за четене
Една сутрин Слънчицето се събудило, протегнало ръчички, потъркало очички и се протегнало. Станало, измило си зъбките и тръгнало по хилядолетния си път, да си върши еднообразната, ежедневна работа. За да я поразнообрази, то с усърдие търсело и най-дребната тревичка, и най-незначителната песъчинка и с радост и усмивка ги дарявало с по един лъч топлина и светлина. Обгръщало с любов и нежност всичко живо и неживо по земята. Напредвало по пътя си минута след минута. По едно време, покрай него се завъртял един сърдит, надут облак. Той се втурвал ту от една, ту от друга страна на Слънчицето и всячески се стараел да пресича пътя на изпращаните лъчи. Изнервен и ядосан от неуспеха, сърдития облак се разфучал и с груб глас се разкрещял:
- Хей, ти, глупаво и немислещо слънце! Как може с такава лекота и нахалос да пропиляваш лъчите си по толкова незначителни неща! Та какво ще стане утре, когато не ти остане нито един лъч? Ще измре всичко! Няма да има какво да напоявам! Ще настъпи студ и мрак! Няма да има от какво да се образувам, поради твоята проклета глупост! Реки и морета ще се сковат в ледове! Утре ще излезеш голо и измръзнало, и дори най-малката звездица ще грее по-силно от теб! Престани да се правиш на добрииичко и миииличко, а си върши работата грижливо и с мисъл и за утрешния ден! Шашкънин със шашкънин! Не са ли те учили на пестеливост!
Погледало го Слънчицето, послушало го, па си продължило по пътя с песен на уста. Продължило да раздава по лъч на всяка птичка, на всяко зверче, на всяка тревичка и човешко дете. В края на деня, Слънчицето се прибрало у дома си, измило си лицето и ръцете. Но, се сетило за сърдития облак и с тревога се огледало в огледалото. Броило лъчите си веднъж, втори, трети път - всичките си били по местата, непокътнати и ярки. Усмихнало се щастливо и легнало да спи. На другата сутрин, Слънчицето пак се събудило, протегнало ръчички, разтъркало очички. Изпило си ароматното кафе и поело по хилядолетния си ежедневен път. С усмивка и радост да раздава на всяка птичка, на всяка тревичка, камъче и малка песъчинка, на всяко зверче и човешко дете, на всяко ручейче, река и голямо море по лъч топлина, светлина и нежност! А от сърдития и надут облак не беше останало и следа...
И така, ден след ден, та навеки.
- Хей, ти, глупаво и немислещо слънце! Как може с такава лекота и нахалос да пропиляваш лъчите си по толкова незначителни неща! Та какво ще стане утре, когато не ти остане нито един лъч? Ще измре всичко! Няма да има какво да напоявам! Ще настъпи студ и мрак! Няма да има от какво да се образувам, поради твоята проклета глупост! Реки и морета ще се сковат в ледове! Утре ще излезеш голо и измръзнало, и дори най-малката звездица ще грее по-силно от теб! Престани да се правиш на добрииичко и миииличко, а си върши работата грижливо и с мисъл и за утрешния ден! Шашкънин със шашкънин! Не са ли те учили на пестеливост!
Погледало го Слънчицето, послушало го, па си продължило по пътя с песен на уста. Продължило да раздава по лъч на всяка птичка, на всяко зверче, на всяка тревичка и човешко дете. В края на деня, Слънчицето се прибрало у дома си, измило си лицето и ръцете. Но, се сетило за сърдития облак и с тревога се огледало в огледалото. Броило лъчите си веднъж, втори, трети път - всичките си били по местата, непокътнати и ярки. Усмихнало се щастливо и легнало да спи. На другата сутрин, Слънчицето пак се събудило, протегнало ръчички, разтъркало очички. Изпило си ароматното кафе и поело по хилядолетния си ежедневен път. С усмивка и радост да раздава на всяка птичка, на всяка тревичка, камъче и малка песъчинка, на всяко зверче и човешко дете, на всяко ручейче, река и голямо море по лъч топлина, светлина и нежност! А от сърдития и надут облак не беше останало и следа...
И така, ден след ден, та навеки.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Илиева Всички права запазени
