fanaa (Петя Александрова)
18 11
9.07.2008 г., 19:17 ч.

Приятел 

  Проза » Други
1102 0 3
 

         И полека влезе в живота ми, в сърцето ми. Дълго бягах от теб, страхувах се, че точно така ще се получи. Знаех, бях сигурна, че малко ти е нужно, да ме покориш. Няколко нежни ласки, мили думи, те са достатъчни. И колко силно се пазех от тях, но ето - позволих да се докоснеш до мен. Сега не искам да си далеч, да ме оставяш. Сега не зная как да ти кажа, че не си просто милият приятел за мен. Толкова ми харесва да ме глезиш и аз теб. Да се грижиш за мен, да ме защитаваш. Така обичам да те ядосвам, а ти толкова добър, да ме оставяш. Не искам да те изгубя, да те прогоня, да те уплаша. Светиш в душата ми. Трябва да се преборя с желанието и да продължим така. Само времето ще покаже. Но има една силна и дълбока истина:

         Ти полека влезе в живота ми, в сърцето ми... и там ще останеш.

© Петя Александрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??