ПРИЯТЕЛСКИ СЪВЕТ
Чака я пред входа около десетина минути, но под аргумента на минусовата температура се вмъкна в кафенето, самообслужи се, отпи от кафявата течност и запали нова цигара.
„Такава си е Деяна, никога не е точна, загориманджа е, ама пък през много капии е минала и ако тя не ми даде съвет, няма кой”, мислеше си Ирина и заметна с палтото разголената си кълка, та да развали кефа на втренчилия се под полата ù пенсионер.
- Ти кво, ма, безсъние ли та гони – още от вратата я метна Деяната, обискира с поглед заведението, кръстоса кълки, извади пазва и се ухили на зяплюто-пенсионер – Иринка, я ми заръчай нес, че туй си е направо негърска пот.
Още като остави чашата отпреде ù, Ирина не я изчака да си го забърка, а започна:
- Диде, моичкият ми изневерява!
Събеседничката изплю обратно глътката кафе, оцъкли се срещу ù, зяпна и като вдиша издълбоко, примеца:
- Уау-у-у, то горещо ма! Кой, твоя Кирчо ли? Забрави! Нещо си се омотала!
Ирина извади ДжиЕсЕма си, прищрака нещо по него и ù го по ...