Приятелски съвет
ПРИЯТЕЛСКИ СЪВЕТ
Чака я пред входа около десетина минути, но под аргумента на минусовата температура се вмъкна в кафенето, самообслужи се, отпи от кафявата течност и запали нова цигара.
„Такава си е Деяна, никога не е точна, загориманджа е, ама пък през много капии е минала и ако тя не ми даде съвет, няма кой”, мислеше си Ирина и заметна с палтото разголената си кълка, та да развали кефа на втренчилия се под полата ù пенсионер.
- Ти кво, ма, безсъние ли та гони – още от вратата я метна Деяната, обискира с поглед заведението, кръстоса кълки, извади пазва и се ухили на зяплюто-пенсионер – Иринка, я ми заръчай нес, че туй си е направо негърска пот.
Още като остави чашата отпреде ù, Ирина не я изчака да си го забърка, а започна:
- Диде, моичкият ми изневерява!
Събеседничката изплю обратно глътката кафе, оцъкли се срещу ù, зяпна и като вдиша издълбоко, примеца:
- Уау-у-у, то горещо ма! Кой, твоя Кирчо ли? Забрави! Нещо си се омотала!
Ирина извади ДжиЕсЕма си, прищрака нещо по него и ù го подаде, проплаквайки:
- Чуй, ма сестро, записали са се как са таковат, че и на музика даже! Аз си го прехвърлих снощи от неговия...
Дитката се заслуша, а пазвата ù взе да се надига по-учестено. После остави апарата, запали цигара, смени кръстоската на кълките и засъветва авторитетно и убедително:
- Това нищо не значи. Чува се музика, пъшкане... може да е Киро, може и да не е. Всеки случай, туй пред съда не важи. Ти си трай сега и повече телефона му не пипай, пък той сам ще си обади дали кръшка или не. Ама, пак ти казвам, не ми се вярва. Хайде сега да си вървим, че юфка за децата съм оставила на котлона.
- Ти върви, аз ще изпуша още една, да си събера акъла, че тогаз – подсмръкна Иринка.
Още незавила зад ъгъла, Деяна се свря в първия вход, набра номер и троснато занарежда:
- Кириле, да вземеш да си прочетеш инструкцията за ДжиЕсЕма, че си ни записал, кат... такова, оная вечер. И довечера да купиш цветя на твойта... а пък аз кво ща прая, мисли му...
© Лордли Милордов All rights reserved.
