Приятелство ли? Явно аз не знам какво е...

Аз - егоистичната, аз - лицемерната, аз - всичко, което не е приятел...

И пак АЗ... и само АЗ... а другите?

Приятел ме наричат... тези, другите... тези, истинските...

А Аз, и пак АЗ, не заслужавам...

Приятел е човек, който не доставя болка, за да я потуши след това...

Приятел е човек, който не отваря рани, за да ги затвори след това...

Приятел е човек, който знае кога да спре, за да не нарани...

Приятел е човек, който помага, а не такъв, който говори, че ще помогне...

Приятел е човек, който не съм АЗ...

Аз наранявам и хората, които обичам...

Аз очаквам прошка и я получавам - незаслужено...

Аз не давам, а само взимам...

Аз предавам, а не обичам предателите...

Аз ранявам, а необичам да ме раняват...

АЗ, и пак АЗ съм егоист... а егоист не може да бъде приятел...

                Простете, моля ви, на мене... за последна прошка пиша тук.

И знайте, АЗ не съм приятел, явно  съм някой друг...

                Предател съм признавам, не отричам,

Но болката ви не ме теши... тя малко по-малко ме убива и живота ми руши...

                Простете! Пак очаквам прошка - онази незаслужената...

Аз искам, но не мога... все някъде греша....

                Простете, че не съм тъй вярна, както искам да съм АЗ...

Простете, че убивам бавно, простете, че руша...

Аз мога да ви бъда вярна - но само думи са това...

                Простете ми, пък Господ ще ме съди,

Той има всичките права...

И двойно, тройно ще ми върне за всяка паднала сълза...

                Простете ми... не за да е чиста мойта съвест,

Простете, за да знам какво е туй вина...

Простете, за да спечеля битка и за да усетя що е да загубиш война!!!

                Простете ми, пък Господ ще ме съди, за всяка паднала сълза!!!